Фарид ад-дин Аттар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар (فریدالدین عطار; още – Фаридадин, Фаридуддин) (ок. 1142 — 1220) е персийско-таджикски поет и суфийски теоретик, един от тримата „Велики суфии“. Роден около 1142 г. в Нишапур — град в провинциа Хоросан, разположен югозападно от Мешхед, дн. Иран. На младини пътува из Египет, Туркистан и Индия. Малко е известно за неговия живот. Роден в семейството на преуспяващ аптекар, той получил отлично образование по медицина, арабски и теософия в медресето към гробницата на Имам Реза от Мешхед. Според неговата „Мосибат-наме“ („Книга на страданията“) работел при баща си, след чиято смърт поел дрогерийния бизнес.

Аттар е сред най-известните поети-мистици на Иран. Заедно със Санаи оказва силно влияние върху Руми и неговите суфистки възгледи. И двамата поети са споменати от него неколкократно със засвидетелствано дълбоко уважение. За Аттар Руми пише:

„Аттар скиташе из Седемте долини на любовта — ние сме все още на една пътечка.“

Името Аттар е творчески псевдоним. То означава ‚билкар‘, ‚дрогерист‘, ‚парфюмерист‘.

[редактиране] Творчество

Аттар е един от най-продуктивните творци на персийската литература. Автор е на над сто творби с различна дължина — от няколко страници, до няколко тома. Днес са запазени ок. 30 негови творби.

В характерния за суфистките поети стил, Аттар величае земната любов, в качеството ѝ на прелюдия към небесната, божествената любов. Тя може да бъде и в несъвършена форма, ала да запази своите духовни аспекти, тъй като възлюбеният се превръща в известнен смисъл в „Единствен“ и „Божествен“. Една от известните му притчи разказва за любовта на султан Махмуд Газневи и робът Малик Аяз. В своята „Елахи Нама“ поетът събира осем истории за тяхната споделена любов и преданост.

Най-известната творба на Аттар е шедьовърът на персийската литературна съкровищница „Мантик ал-тайр“ („Събеседване на птиците“) — поема от 4600 двустишия. Творбата разказва за пътуването на ято птици, водени от един папуняк, към дома на техния бог, когото никога не са виждали. При пристигането си след тежък и изпълнен със смъртоносни премеждия път оцелелите откриват, че не друг е техният бог, а те самите, като сплотено цяло — суфистка алегория за единение на човешкото и божественото.

Сред другите му известни творби са „Мухтар-наме“, сборник с биографии на шейхове, „Диван“ (събрани съчинения) и „Тадхират ал-Авлия“, („Биографии на светците“), разказваща за ранните суфийски учители.

Говорейки с философски обобщености, повечето творби на Аттар са популярни и относително лесни за възприемане.

[редактиране] Външни препратки

• Фарид ад-дин Аттар. Биография от проф. Ирадж Башири, Университетът в Минесота.
• Поезия от Аттар