Украинска народна република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Украинската народна република (на украински Українська Народна Республіка) е държава, съществувала на част от територията на днешна Украйна между 1917 и 1921. Тя се отделя от Руската империя след Руската революция и е поделена между Полша и Съветска Русия няколко години по-късно.
Съдържание |
[редактиране] Централната рада
На 17 март 1917, малко след Февруарската революция в Русия, в Украйна е създадена Централна рада по модела на руските Съвети. Доминираща сила в нея е Украинската социалдемократическа работническа партия, един от водачите на която е Симон Петлюра. Радата установява контрол над страната и действа като неин парламент. В започналите по-късно през същата година сблъсъци в Киев между Руското временно правителство и болшевиките, Централната рада застава на страната на болшевиките. След като отблъсква правителствените сили, на 22 ноември тя обявява създаването на автономна Украинска република в рамките на Русия.
Малко по-късно болшевиките се обръщат срещу Централната рада и обявяват в Харков Съветска Украинска република, след което в страната навлиза Червената армия. На 22 януари 1918 Централната рада прекъсва връзките с Болшевишка Русия, обявявайки създаването на независима Украинска народна република.
Притисната от болшевиките и загубила големи територии, Централната рада е принудена да търси външна помощ. С договора от Брест-Литовск от 9 февруари 1918 тя сключва съюз с Германия и германските войски отблъскват болшевиките извън страната. Въпреки това Радата е загубила популярност, а германците са недоволни от неефективната администрация, която не успява да изпълни украинските ангажименти за доставка на храни за Германия.
[редактиране] Хетманат
На 29 април генерал Павло Скоропадски извършва държавен преврат с подкрепата на германските войски в страната. Той преименува републиката на Украинска държава и обявява себе си за неин хетман. Управлението му е авторитарно и се ползва с подкрепата преди всичко на поземлената аристокрация. То успява да организира администрацията, да установи дипломатически отношения с редица държави, сред които и България, и да сключи мирен договор със Съветска Русия.
Скоропадски полага големи усилия и за образователната система, възстановявайки и създавайки голям брой училища и отпечатвайки милиони учебници на украински език. Той връща на собствениците конфискуваните от Централната рада земи, но това предизвиква недоволството на селяните, довело до няколко въстания и партизанско движение.
При явната перспектива Германия да загуби Първата световна война, Скоропадски прави опит да спечели подкрепата на Тройното съглашение, като съставя кабинет от руски монархисти и се обявява за федерация с Русия, след нейното освобождаване от болшевиките. Това предизвиква силно недоволство сред националистическите кръгове, които на 14 ноември 1918 обявяват възстановяването на Украинската народна република, начело с Директорат.
[редактиране] Директорат
Директоратът, ръководен от социалдемократите и Симон Петлюра, бързо печели популярност и привлича на своя страна и част от армията. Бунтовнически части обкръжават Киев и Скоропадски е принуден да напусне столицата, заедно с оттеглящите се германски войски. През цялата 1919 страната е в хаос, като за установяване на контрол се борят армиите на Украинската народна република, болшевиките, руският монархист Антон Деникин, Тройното съглашение, Полша и анархистки групи, като тази на Нестор Махно.
В резултат на договора от Рига от март 1921, сложил край на Полско-съветската война, Галиция и голяма част от Волиния са присъединени към Полша, а на останалата част от страната е създадена Украинската Съветска Социалистическа Република, включена в Съветския съюз.
[редактиране] Източници
- „Ukrainian People's Republic“, статия в Уикипедия на английски [18 април 2006]
- Orest Subtelny. „Ukraine: A History“ Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-5809-6.
