Т-44
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Т-44 Тактико-технически данни |
|
|---|---|
| опитен образец | 1943 г. |
| на въоръжение от | 1945 г. |
| на въоръжение в | СССР |
| дължина | 7,65 м. |
| ширина | 3,15 м. |
| височина | 2,45 м. |
| тегло | 31,9 т |
| окачване | торосионно |
| макс. скорост | 51 км/ч. (по шосе) 25 км/ч. (прес. терен) |
| запас от ход | 300 км. (по шосе) 300 км. (прес. терен) |
| широчина на ров | н.д. м. |
| вертикално препятствие | н.д. м. |
| основно въоръжение | 85 мм оръдие ЗИС-С-53 (58 сн.) |
| допълнително въоръжение | 2х7,62 мм картечница ДТМ (1890 патрона) |
| дебелина на бронята | 120 mm |
| силова установка | 12-цилиндров дизел В-44, механична 5-степенна скоростна кутия 520 к.с. (388 kW) |
| екипаж | 4 души |
Средният танк Т-44 влиза на въоръженбие в Съветската армия през 1944 г. Серийното производство започва в Харковския завод No. 75, гр. Харков, Украйна. Наследник е на известният Т-34 и предшественика на основният среден танк Т-54/Т-55. Танка остава на въоръжение в Съветската армия до края на 70-те години.
[редактиране] История
Работата по създаването на Т-44 започва в края на 1943 г. Танкът е разработен в Конструкторско бюро №183 под ръководството на Александър А. Морозов. Разработен е на основата на Т-34, като съществено влияние оказват още две машини - експерименталните Т-34М и Т-43. Прототипът е обозначен като "Обект 136".
Танкът успешно преминава държавните изпитания в началото на 1944 г. и през лятото започва производството на редица опитни образци.
Серийното производство започва в Харковският завод №75, гр. Харков, Украйна и от пролетт на 1945 г. влиза на въоръжение в редовете на Съветската армия. До края на 1945 г. са произведени 965 танка. Танка не взема участие във Втората световна война.
През 1945 г. е разработена нова купола за 100 мм оръдие Д-10Т. Върху купола на турел е монтирана зенитна картечница ДШК.
През 1946 г. започва производството на новия среден танк Т-54, пряк наследник на Т-44. Именно поради това спира и работата по усъвършенстването му. Серийно танкът е произвеждан до края на 1947 г., но той остава на въоръжение в Съветската армия до края на 70-те години.
През 1961 г. двигателя, ходовата част и трансмисията са унифицирана с тези на Т-54, а през 1966 г. на танка е монтиран стабилизатор на оръдието.
[редактиране] Модификации
- T-44-85 – Танкът е въоръжен с 85 мм оръдие Д-5Т.
- T-44-122 – Танкът е въоръжен с 122 мм оръдие Д-25-44T.
- T-44-100 – Танкът е въоръжен с 100 мм оръдие Д-10T.
- Т-44А - Танкът е въоръжен с 85 мм оръдие ЗИС-С-53. Основна производствена модификация.
- Т-44М - Модернизация на Т-44А от 1961 г. Въоръжен с прибори за нощно виждане, нов тип радиостанция и напълно промененено отделение за управление на машината.
- Т-44МК - Модернизация на Т-44М от 1963 г. Командирска версия на танка.
- Т-44С - Модернизация на Т-44М от 1966 г. Поставени са стабилизатори на оръдието.
- БТС-4A – Бронирана ремонтно-евакуационна машина.
| БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | ПТ-76 | Т-10 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 | Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 | |
