Тополи (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за село Тополи, област Варна. За село Тополи дол, област Пазарджик, вижте тук.
Тополи е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, Област Варна.
| Тополи (село) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Варненска |
| Община: | Варна |
| Население: | 2 842 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 48 м |
| Пощ. код: | 9140 |
| Тел. код: | 052 |
| Геогр. положение: | 43° 13' сев. ш. 27° 50' изт. д. |
| МПС код: | В |
| Кмет или наместник | |
| Ганка Стефанова | |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е "разделено" на две части - стара и нова. В новата част е дошло население от село Аспарухово, изселено заради строежа на язовир "Цонево". В старата част са местните селяни, които са кореняци. Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали името му. От двете чешми разположени в дерето винаги тече питейна вода. Селото, разполежено на на около 3 км от гр.Варна и на около 10 км от морския бряг, е оградено от обработваеми и необработваеми площи. Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо влияние на Черно море. Валежите като количество не са много, а снежната покривка се задържа за кратко до един месец.
[редактиране] Природа
Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви, най-често дори храстовидни. Гори от този тип са запазени от части на хълма "Клисе баир" и около Горското стопанство. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници - полска мишка, обикновен смок, див заек, лисица, таралеж, сокол, врана, пъдпъдък, яребица, фазан и някои порови представители. За съжаление вече напълно изчезнали от тукашната околност са сърните и чакалите. Около средноголямото блато "Кайнака" се срещат и индивиди като дива патица, блатна кокошка, водна змия, привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка, таранка, шаран, обикновена бодливка и др. Опазването на околната среда е сред проблемите на днешното съвремие. Запазването на природата около село Тополи трябва да стане приоритет на всеки жител на селището, за да се избегне онова, което се случи със сърните и чакалите.
[редактиране] История
Старото име на село Тополи е Инджекьой. Селото е основано през XIXв. от изселници от Беломорска и Одринска Тракия, които са прогонени от родните си места от турските власти. Но данни за наличието на селище на територията на днешно Тополи имаме още от времето на древните траки. На хълма Клисе баир, при изкопни работи са открити множество керамични съдове и предмети от бита. Нещо повече открити са предмети с гръцки произход, което говори за търговски и социални контакти с гръцките колониалисти. На землището на днешния Екирисаж е открита тракийска могила-гробница. По време на Първата българска държава група прабългари се установяват край неголямото езеро "Кайнака" поради наличието на прясна вода. Днес при разкопаване на околните лозя лесно се намират фрагменти на съдове от бита на прабългарина. Керамиката от прабългарски тип е рядка и затова старото селище представлява интерес за историците. Сведенията за селището от времето на Втората българска държава са твърде оскъдни, което предполага, че землището е било изоставено, а от времето на турското робство знаем, че са съществували няколко отделни чифлика. Изселниците от Тракия идват през ХІХв. и се заселват в територията на т.нар Старо село, а през 70-те години на ХХв. идват преселниците от с.Аспарухово.
[редактиране] Обществени институции
- Читалище, където пее хорът на село Тополи, славещ се като един от най-добрите в околността. В читалището "Св.св. Кирил и Методий" се намира местната библиотека, както и етнографска музейна сбирка, представяща уникалната смесица между два различни български етнографски елемента- Тракийският и Ченгенският. За момента има план за създаването на още една постоянна музейна експозиция, представяща местната Античност и Средновековие. Тук е моментът да се подчертае, че всички предмети в музейната са сбирка са дарени от жители на с. Тополи. Фолклорната група на село Тополи е създадена първоначално от ченгенските преселници през 80-те г. на ХХв. По-късно към нея се присединява и новосъздадената тракийска певческа група. Обединявайки се те създават Групата за автентичен фолклор при читалище "Св.св. Кирил и Методий" Тополи. Тази група, съставена от около петдесетина самодейци и с ръководител Величка Иванова, жъне множество успехи на сцените, не само в България, а и по-света. Групата има награди от Фолклорни фестивали във Франция, Грузия, Молдова, Македония и др. На наша земя са спечелвани многократно златните награди от фестивала "Листопад на спомените", "Пирин пее", златен плакет от "Рожен 2000", златни награди от съборите в "Копривщица" и мн др. Фолклорният състав представя автентични обичаи от българския бит през Възраждането като "Сватба", "Гергьовден", "Еньовден", "Лазаровден", "Коледуване". Към репертоара се включват и множество изключителни песни, носещи силно изразен драматизъм и подчертано светоусещане към българския дух и традиция.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Може би най-голямата забележителност на селото са чешмите и огромните тополи, но не и единствените. В село Тополи се намира стара църква, а в момента се изгражда втори храм "Св. Екатерина Петербургска". В парка на с. Тополи се намира и малък параклис, изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства.
[редактиране] Редовни събития
- Селски панаир на 24 май.
[редактиране] Личности
Захари Стоянов е бил пастир в това село, което по това време се е наричало Инджекьой. Стоянов живее тук от 1866 до 1868 година, след което се премества в село Подвис,Бургаска област.
Стоян Буйнов е революционер от с.Тополи. Запазена е значителна част от личната кореспонденция между Буйнов и Георги Раковски, където се описва подготовка за въоръжена борба срещу турския поробител.
[редактиране] Други
Центърът на село Тополи е залесен и облагороден с чешмичка и пейки, където младите жители се събират. Веят се българският флаг и флага на ЕС.
[редактиране] Външни препратки
