Уикипедия:Технически ЧЗВ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

1 Какво се случва ако двама души редактират една страница едновременно?
2 Как да разбера паролата си, ако я забравя?
3 Какъв софтуер се използва от Уикипедия?
4 Какъв тип маркиращ език използва Уикипедия?
5 Защо не се използва HTML?
6 Значи HTML не е разрешен?
7 Как да създавам специалните символи, използвани в математиката?
8 Възможно ли е свалянето на цялото съдържание на Уикипедия?
9 Използва ли Уикипедия бисквитки?
10 Сигурна ли ми е паролата?
11 Мога ли да ползвам вашия софтуер за моя сайт?
12 Моят въпрос не присъства тук?

[редактиране] Какво се случва ако двама души редактират една страница едновременно?

Вторият човек (и всеки следващ), който съхрани страницата или поиска предварителен преглед, ще види съобщение за "различна редакция" и ще получи възможността да внедри своите промени в текущата версия на страницата. За тази цел ще бъдат показани две текстови полета, първото ще съдържа актуалната версия на страницата, а второто - предишното съдържание с направените от втория човек промени. Разликата между двете текстови полета ще бъде показана между тях.

[редактиране] Как да разбера паролата си, ако я забравя?

Ако сте въвели електронен адрес по време на регистрацията, може да поискате да Ви се изпрати нова парола. Идете на страницата за влизане. Въведете потребителското си име и щракнете на бутона Изпращане на нова парола. Ще Ви бъде изпратена нова случайно създадена парола, която може да използвате, за да влезете. След това може да я промените на нещо, което лесно бихте запомнили.

[редактиране] Какъв софтуер се използва от Уикипедия?

Първоначално използвахме UseModWiki, уики-скрипт написан от. През януари 2002 преминахме на PHP скрипт, който в последствие беше преработен, за да се превърне в това, което днес наричаме МедияУики.

MySQL се използва като система за управление на базите от данни, а уеб-сървърите са Apache.

Операционната система, използвана на сървърите на Уикипедия, е Линукс.

[редактиране] Какъв тип маркиращ език използва Уикипедия?

Уикипедия използва опростен маркиращ език, основаващ се на UseModWiki. За повече информация вижте Уикипедия:Редактиране.

[редактиране] Защо не се използва HTML?

Краткият отговор е: за опростятане и по съображения за сигурност.

Ето и дългия отговор. Уикипедия и изобщо уики-системите са създадени, за да бъдат редактирани бързо и лесно. Езикът HTML не е много лесен, ако искате само да пишете статии. Създаването на препратки е особено тежък случай. За препратка към статията България например, чрез HTML би трябвало да напишем:

<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F">България</a>

а чрез уики-командите е далеч по-просто:

[[България]]

Колкото до сигурността, причината е, че някои браузъри имат недостатъци, които биха могли да се използват от недобронамерени потребители, като например отваряне на рекламни прозорци или пренасочвания. Много експериментални сайтове, между които и уики-системи, разрешаващи цялостно редактиране на HTML, са жертви на подобни атаки.

[редактиране] Значи HTML не е разрешен?

Няколко команди или "етикети" са разрешени. Например, командите за таблици бяха дълго време единствения начин да се използват таблици. В момента обаче, повечето команди HTML се избягват. Вижте Уикипедия:Редактиране и Уикипедия:Таблици за повече информация.

[редактиране] Как да създавам специалните символи, използвани в математиката?

Просто използвайте TeX! Вижте Уикипедия:TeX за повече информация.

[редактиране] Възможно ли е свалянето на цялото съдържание на Уикипедия?

Да, цялото съдържание и цялата редакциона история на всички страници на Уикипедия може да се свали. Вижте Уикипедия:Сваляне.

Забележете, че свалянето на базата с данни е за предпочитане пред изтеглянето на целия сайт. Изтеглянето на целия сайт ще отнеме много повече, а и прекалено натоварва сървърите (особено ако роботът не зачита указанията в robots.txt и изтегля милиардите комбинации на разлики във версиите). В такива случаи можем да блокираме достъпа на робота или на IP-адреса ви. Легитимните роботи (като например индексаторите на търсачките) трябва да изчакват около минута между заявките, да спазват указанията в robots.txt и ако е възможно, да работят само през по-малко натоварените часове, а именно 2:00-14:00 UTC.

Качваните картинки и други файлове все още не са подготвени за лесно сваляне; ако имате нужда от тях, моля свържете се с разработчиците в пощенския списък wikitech-l. Моля не извличайте целия сайт само заради картинките.

[редактиране] Използва ли Уикипедия бисквитки?

Бисквитки, или "cookies", не са задължителни за четене или редактиране на Уикипедия, но са задължителни, за да "влезете" в системата и редкциите ви да се свържат с потребителската ви сметка.

Когато "влезете", системата изпраща временна "бисквитка", която ви свързва с потребителската сесия; тя ще се изрие когато затворите браузъра си и не се записва на хард-диска ви.

Друга бисквитка ще се запише на диска ви за 30 дни - тя малко улеснява следващите ви влизания и се изтрива след 30 дни. Ако бисквитките ви притесняват, можете да ги изтриете след като завършите редактирането на Уикипедия.

Ако в настройките си изберете "запаметяване на паролата", още една бисквитка ще се запише на диска: тя съдържа криптографския подпис на паролата ви (а не самата парола). Бисквитката се изтрива след 30 дни, или по-рано, ако излезета. Ако това ви притеснява, не избирайте тази възможност. (Вероятно не би трябвало да я избирате, ако използвате компютър на обществено място!)

[редактиране] Сигурна ли ми е паролата?

Когато "влизате", паролите се изпращат като обикновен текст през Интенрнет. Така че някой наблюдател, например в локалната мрежа или при интернет доставчика, би могъл да прочете паролата ви при влизане.

Уикипедия записва паролите като криптиран MD5 подпис. Това означава, че ако имаме проблем със сигурността и някой успее да прочете файловете ни, обикновено би било много трудно да разбере паролата ви и би отнело седмици или месеци изчисления за всяка парола. Изключение има, ако използвате за парола някоя дума, име, фонетична транслитерация на дума и др. - тогава криптирането може да се разбие за минути.