Танго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изгнанието на Гардел, филм на Пино Соланас

Под танго се разбира видът музика, песен и танц, възникнал през втората половина на 19 век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай), който с течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в международната столица на модата и съответно - в Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга.

Първите танцьори на танго са били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът

Думата tango е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

1) Място, където се доят кравите или се продава мляко;
2) Място, където свирят и танцуват негрите;
3) Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище;
4) От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място;
5) От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия;
6) В мисионерските колонии на йезуитите - вид гостоприемница;
7) Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му;
8) Цигански или андалусийски танц;
9) Танц на простолюдието в селото или града и т. н.

Световен ден на тангото е 11 декември.

[редактиране] Танго в България

Танго в София може да се танцува при Чарли в школата София Танго [1] или при Иво в студио TanguerIN [2]. В столицата специалните обувки могат да се поръчат при Тито (бул. Христо Ботев, 145), а в Пловдив - при Ангел Недялков [3].