Степан Разин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Степан Разин казашки военачалник

Роден:	1630 ?, ?
Починал:	16 юни 1671 Москва, Русия

Степан Тимофеевич Разин (на руски Степан Тимофеевич Разин или умалителното Стенка Разин) е казашки военачалник, оглавил голямо въстание срещу руското правителство.

[редактиране] Ранни години

Първите сведения за Степан Разин са от 1661, когато той участва в дипломатическа мисия на донските казаци при калмиките. През същата година той предприема далечно поклонничество до Соловецкия манастир на Бяло море.

Следващото споменаване на Разин е от 1668, когато той се появява отново като водач на разбойническа общност, установила се в блатата между реките Тишна и Иловля и налагаща такси на корабите, пътуващи по Волга. Към него се присъединяват много хора, бягащи от данъците и военната служба, налагани от руското правителство, както и представители на етническите малцинства, подлагани на насилствена русификация.

Първият голям успех на Разин е ограбването на голям речен керван, състоящ се от баржи на държавната хазна, патриарха и богати московски търговци. След това, с флот от 35 галери, той се спуска по течението на Волга, превземайки по-важните крепости по пътя си и опустошавайки околностите. В началото на 1668 побеждава войводата Яков Безобразов, изпратен срещу него от Астрахан и открива пътя си към Каспийско море.

[редактиране] Експедиция в Персия

През пролетта на 1668 Степан Разин предприема морски поход на юг в територии, контролирани по това време от Персия. Той опустошава западното крайбрежие на Каспийско море от Дербент до Баку, като избива жителите на важния търговски център Ращ. През пролетта на 1669 Разин се установява на остров Суина, откъдето през юли унищожава изпратения срещу него персийски флот.

С успехите си на юг Степан Разин се превръща във влиятелен фактор в региона. След завръщането си в Астрахан през август той е помилван от царя, а разказите за приключенията му го превръщат в героична фигура за народа.

[редактиране] Въстанието

През 1670 Степан Разин обявява открит бунт срещу правителството, превзема Черкаск и Царицин и на 24 юни влиза в самия Астрахан. След като избива всички, които му се противопоставят, и разграбва пазарите на града, той превръща Астрахан в казашка република, като разделя жителите на хилядни, стотни и десетици с техни собствени офицери, назначени от общо народно събрание. Самият той е обявен за государь.

След триседмични опустошения в Астрахан, Разин напуска града с двеста баржи, пълни с войници, за да установи властта на казашката република по цялото течение на Волга и оттам да нападне Москва. Саратов и Самара са превзети, но Симбирск оказва ожесточена съпротива и след две тежки битки в началото на октомври Разин е разгромен и се връща на юг, оставяки повечето си последователи да бъдат избити от победителите.

Но въстанието съвсем не е потушено. Пратеници на Разин предизвикват вълнения в района на Нижни Новгород, Тамбов и Пенза, а някои достигат дори до Москва и Новгород. Разин обявява за своя цел унищожаването на болярите и всички чиновници, премахването на привилегиите и установяването на казашкото равенство в цяла Русия.

След поражението при Симбирск авторитетът на Степан Разин е разклатен, а след като московският патриарх го анатемосва, донските казаци се обявяват срещу него. През 1671 той и неговият брат Фрол Разин са пленени след превземането на крепостта Кагалник и са отведени в Москва. Там те са подложени на нечовешки изтезания и Степан Разин е разкъсан с коне на Червения площад. Въпреки това въстанието продължава шест месеца след неговата смърт.