Станчо Белковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Станчо Белковски български архитект и учен |
|
| Роден: | 11 август 1891 София, България |
|---|---|
| Починал: | 10 октомври 1962 Полша |
Професор Станчо Илиев Белковски е водещ български архитект и учен от първата половина на 20 век, член-кореспондент на БАН.
[редактиране] Професионална дейност
Завършва архитектура в Берлин през 1920. Изтъкнат специалист в областта на строителството на обществени сгради. Автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:
- къщите на Куюмджийски, ул. "Г. Деж" (сега "В. Търново"), София
- къщите на Семерджиев, ул. "Оборище", София,
- градоустройствено решение за жилищен комплекс "Твърди ливади", Перник (1925-1932),
- концертна зала, ресторант и хотел "България" (1934-1937), София,
- кинотеатър и апартаментен хотел "Балкан" (сега Младежки театър, 1935-37), София,
- Студентски дом, София,
- Правителствена поликлиника, София,
- Телеграфо-пощенска палата, Велико Търново - работени всички заедно с проф. арх. Иван Данчов;
- Телефонна палата, София (1942-1947) и др.
[редактиране] Преподавателска и научна дейност
Висше техническо училище (ВТУ), Държавна политехника, ИСИ, София:
- 1943: професор;
- 1944 - 1945: първи избран ректор на Висшето техническо училище;
- 1944 - 1962: ръководител на Катедра "Обществени сгради";
- първи про-ректор на Държавната политехника;
- директор на Института по градоустройство и архитектура при БАН.
Избран за член-кореспондент на БАН през 1961.
Основни области на научна и преподавателска дейност: архитектура, проектиране на жилищни и обществени сгради. Автор на научни публикации. Съдейства за откриването на Машинен факултет в Държавната политехника.
