от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сребриста каракуда |
Сребриста каракуда (Carassius carassius)
|
| Класификация |
| царство: |
Животни |
Animalia |
| тип: |
Хордови |
Chordata |
| клас: |
Лъчеперки |
Actinopterygii |
| разред: |
Шараноподобни |
Cypriniformes |
| семейство: |
Шаранови |
Cyprinidae |
| род: |
Каракуди |
Carassius |
| вид: |
Сребриста |
carassius |
|
| Научно наименование |
|
|
Сребристата каракудата (Carassius carassius), наричана и обикновена каракуда е широкоразпространена риба. У нас обитава също и Златистата каракуда, представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. При сребристата каракуда темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Сребристата каракуда е пословично издръжлива и непретенциозна към водите, които обитава. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород (0,6–0,5 см2/л). Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото є тяло не е пригодено да се бори с него, поради това каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. Хайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват висока приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.
