Спътник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спътник, в най-общия смисъл, се нарича обект, който е в орбита на друг обект. На практика, спътник е обект от естествен или изкуствен произход, който се намира в орбита около небесно тяло.
Основният критерий за определяне на един обект като спътник е центърът на масите на два обекта, свързани чрез гравитация, да се намира във вътрешността на основното тяло. В група от обекти, спътник е това тяло, което има по-малка маса. Система от две тела с приблизително еднакви маси се нарича двойна система и е трудно да се определи кое от телата е спътникът.
Всички тела, които са част от слънчевата система, включително и Земята, са спътници на Слънцето или на някое друго тяло от системата.
Според произхода си, спътниците се делят на естествени и изкуствени.
[редактиране] Естествени спътници
Подробна статия: Естествен спътник
Естествен спътник е небесно тяло намиращо се в орбита около друго небесно тяло (планета или звезда) и свързано към него чрез гравитация. Често тези спътници се наричат луни по аналогия на единствения естествен спътник на Земята.
[редактиране] Изкуствени спътници
Подробна статия: Изкуствен спътник
Изкуствен спътник е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло от човека. Първият изкуствен спътник е Спутник-1, пуснат от СССР през 1957 г.
