Симеон Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Симеон Радев български публицист

Роден:	19 януари 1879 Ресен, днес Р.Македония
Починал:	15 февруари 1967 София, България

Симеон Трайчев Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 година. Учил е първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършил френския лицей „Галата сарай“ в Истанбул и право в Женева, където негов състудент е Венелин Ганев. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 г. става редовен сътрудник на в-к „Вечерна поща“, на който две години по-късно е редактор, после и главен редактор. През 1905 г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник“. По-късно (1911 г.) основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строителите на съвременна България“ — едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.

Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 година той участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизане на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) той си дава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите — Женева.

През 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век“. Същата книга е преведена по-късно (1927) на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София.

Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Още от най-ранни години той се проявява като критик и взема дейно участие в литературния и артистичен живот на нашата страна. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тези статии, писани в различно време, са поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, която излиза през 1965 година и е посрещната с много голям интерес от българския читател.

Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967 г. — само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат.