Северна Осетия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.
 (информация) |
 (информация) |
 |
|
| Официален език | руски и осетински |
| Столица | Владикавказ |
| Президент | Таймураз Мамсуров |
| Министър-председател | Алан Борадзов |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Площ |
8 000 км2 |
| Население |
710 275 души |
| Гъстота |
88,8/км2 |
| Валута | рубла |
| Часова зона | UTC +3 |
| Автомобилен код | 15 |
Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия - Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Южен федерален окръг и Поволжки икономически район. Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон - Алани.
Столица на Северна Осетия е град Владикавказ (разстояние от столицата до Москва – 1923 км).
Съдържание |
[редактиране] История
Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).
През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинска Съветска Република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.
В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетици. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която не е призната от нито една страна.
По време на Втората световна война на територията на републиката се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части за спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.
До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия - при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно е център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е върната на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.
[редактиране] Географски данни
Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ. Граничи със Ставрополски край, Кабардино-Балкария, Чечня, Ингушетия и Грузия. Заема територия от 8 000 км2 (0,05% от Руската Федерация, на 85-то място).
Намира се в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура за януари е -2оС, а през юли +23,5оС.
Има находища на полиметали, строителни материали и минерални извори.
[редактиране] Население
По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението наброява 710 275 души (0,49% от Руската Федерация, 68-мо място в Русия) с гъстота 88,8/км2 и урбанизация 65,45%. Националният състав е следния:
- осетинци - 62,70%;
- руснаци - 23,19%;
- ингуши - 3,02%;
- арменци - 2,41%;
- кумики - 1,78%;
- грузинци - 1,52%;
- украинци - 0,73%.
[редактиране] Икономика
Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост. В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни връзки
- Сайт на президента на Осетия.
- Official Сайт на парламента.
- Ossetia— История, култура, политика и новини.
- Снимки от Алания (на есперанто).
- Добре дошли в Северна Осетия (by Toma Kulaeva) (на руски, английски и осетински).
