Святополк I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Святополк I велик княз на Киевска Рус

Роден:	ок. 980 ?, ?
Починал:	1019 ?, ?

Святополк I Окаяни е велик княз на Киевска Рус от 1015 до 1019. Той е син на Владимир I Велики и по-голям брат на Ярослав I Мъдри. Периодът на управлението му е свързан с вътрешни междуособици, в които се намесват варяги, поляци и печенеги.

[редактиране] Биография

Майката на Святополк е монахиня, според някои сведения византийка, отвлечена от България от княз Светослав I, който я дава за жена на своя наследник Ярополк I. След като убива брат си, княз Владимир I я прибира в харема си, малко след което се ражда Святополк. Бащинството му не е сигурно, но Владимир се отнася към него като към свой най-голям син.

На осемгодишна възраст Святополк е назначен за княз на Туров. По-късно той се жени за дъщерята на полския крал Болеслав I. Заедно с нея в двора му пристига и католическият епископ Райнберн. Владимир започва да ги подозира в заговор срещу себе си и изпраща Святополк, съпругата му и Райнберн в затвора.

Събитията около взимането на властта от Святополк са неясни. Според Начална руска летопис, чийто автор е отрицателно настроен срещу него, малко преди смъртта си Владимир освобождава Святополк и го изпраща за управител на град Вишгород близо до Киев. Когато Владимир умира в началото на поход срещу сина си Ярослав, Святополк установява контрол над столицата Киев. След това той убива трима от единадесетте си братя - Борис, Глеб и Светослав. Някои неясни сведения в скандинавски източници подсказват, че Борис може би е убит от Ярослав, а не от Святополк.

Под предлог, че иска да отмъсти за убийството на братята си, Ярослав, княз на Новгород, който се бунтува срещу властта на Киев още по времето на Владимир, сега предприема поход на юг, включвайки в армията си многобройни варяжки наемници. В битката край Любеч Святополк е победен и е принуден да избяга в Полша.

През 1018 Святополк се завръща с полска армия, водена от крал Болеслав I, която нанася поражение на Ярослав на брега на река Западен Буг, а след това е превзет и Киев. Поради враждебността на местните жители, полските войски се оттеглят, като по пътя завладяват Червена Рутения.

След тежкото поражение Ярослав обмисля възможността да бяга в Скандинавия, но е убеден от жителите на Новгород да продължи войната. Той отново превзема Киев, след което побеждава Святополк и печенежките му съюзници на брега на река Алта. Святополк отново заминава за Полша, но умира по пътя.