Садовец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Садовец е село в Северна България. То се намира в община Долни Дъбник, Област Плевен.
| Садовец | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Плевен |
| Община: | Долни Дъбник |
| Население: | 2 686 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 186 м |
| Пощ. код: | 5896 |
| Тел. код: | 06521 |
| Геогр. положение: | 43°18' сев. ш. 24°21' изт. д. |
| МПС код: | ЕН |
| Кмет или наместник | |
| Валентина Иванова | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Във физикогеографски аспект Садовец лежи на границата на две природни области - Дунавската равнина и Предбалкана, върху земите, включени в средното поречие на реките Искър и Вит. Намира се на 30 км югозападно от Плевен, на 25 км североизточно от Червен бряг и на 9 км югозападно от ж.п.гара Телиш. По регулационен план земите му възлизат на 228 хектара.
Селото има равнинно-хълмист релеф, опасано е от три страни с ниски възвишения, а от изток и североизток е широко отворено за нахлуването на студените въздушни маси през зимата и есента. Спада към умереноконтиненталната климатична област, а една малка част към преходноконтиненталната.
Циклично се редуват сурови и меки топли зими, с дъждовни и хладни лета, със сухо и горещо време. В геоложко отношение се простира между Червенобрежката и Беглежката антиклинала, респективно върху мезозойски и терциерни пластове, които са слабо нагънати. Над тях има деградирали йьосови петна. Лишено е от всякакви горивни материали и руди, но богато на нерудни изкопаеми: обикновена глина, варовик, пясък и чакъл. Преобладават сиво горските почви, следвани от излужен чернозем. На трето място следват алувиално-ливадни почви, а също така и песъчливи.
[редактиране] История
В турските писмени източници за българската история по името Черуква селището за пръв път се споменава през XV в., а дотогава жителите му обитават местностите Пясъка и Селището.
По време на т.нар. "чумави години" (1831-1836) възниква най-напред Чериково, а по-късно и Свинаре. В края на XIX в. те се обединяват под общото име Садовец. Последното се извисява в демографско, историческо и културно направление. Чужди пътешественици и учени като Ф.Каниц, Г.Лежан, Евл.Челеби, Й.Вернер, а също и наши учени, го описват в своите книги.
През втората половина на XVI в. в местността Манастира възниква манастир, който е известен под името "Садовец" и се превръща в книжовен център на околните манастири и селища. През 1822 г. кърджалийски орди го превръщат в руини.
През юни 1870 г. Апостола на свободата Васил Левски изгражда частен революционен комитет в Свинаре, а две години по-късно в Чериково е заловен неговият помощник Димитър Общи. На 2 януари 1873 г., окован в тежки пранги и букаи, Васил Левски отново прекосява Чериково и Свинаре.
Около 1920 г. в Голямата пещера на местността Студенец е намерен монетен печат на Филип II Македонски и е предаден срещу възнаграждение в Народния музей - София. В землището на селото съществуват четири селища, от които само две са проучени в археоложко отношение. Две византийски съкровища и ранновизантийски свещеници, както и рядко срещаната сребърна монета с образа на Крали Марко, обогатяват фонда на горепосочения музей.
Препис от Паисиевата "История славяноболгарская" влиза в хранилището на Националната библиотека "Св св. Кирил и Методий" през 1943 г.
През воините (1885-1945) в селото долитат 125 черни известия. Само при катастрофата на "Титаник" под вълните на Атлантическия океан са погребани 10 садовчани от всичките 38 за страната.
По поречието на р. Вит е открита най-старата дива лоза, предтеча на днешните културни лози, а по скалите в района на селото е открит ендемита Дегенов копър.
С височайши царски указ от 1931 г. селото е признато за животновъден център при отглеждането и разпространението на сивото искърско говедо и черноглавата плевенска овца.
През 1945 г. се изгражда първото ТКЗС в околията, което след десет години е национален първенец по памукодобив.
На два пъти духовите състави на селото са национални първенци.
Селото дава на страната висши офицери, професори, доценти, кандидати на науките, заслужили деятели на селското стопанство, образованието, културата и др.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Местноста Гарвандол е много красиво и прятно за почивка край реката, място на около 7км. от селото.Там хората от селото имат бунгала, но за съжаление не се поддържат и за момента няма начин да се развие някъкав вид туризъм. Друга природна забележителност е местноста Студенец.В нея се намира т.н. Манастир, което според това което знам е Римски манастир, но за съжаление не се поддржа по никакъв начин.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година през най-близката до 22 септември събота и неделя се провейда панаира на селото.Това събитие се провежда в местноста Кореа и преставлява събиране на много сергий и няколко "въртележки" на едно място.През месец октомври е съборът на селото който не се отбелязва по специален начин, а просто семействата от селото се събир на трапезата.
