Русенски Лом (парк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Русенски Лом е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от град Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом - последният десен приток на река Дунав.
На 26 февруари 1970 г. местността Русенски Лом е обявена народен парк с площ от 22 267 декара. Територията на народния парк се намирала по поречията на реките Мали Лом, Черни Лом и Бели Лом. През 1986 г. Комисията по опазването на околната среда към Министерския съвет внася предложение за прибавянето към територията на народния парк на още 27 362 декара като по този начин територията на парка да стане 49 629 декара.
Границите на парка, които са валидни и днес са приети през 1989 г. Територията на природния парк е 3260 хектара. През 1989 г. е изготвен и цялостен проект за стопанисването и опазването на териториите, които са включени в парка.
Съдържание |
[редактиране] Природни особености
При образуването на характерния релеф на Дунавската равнина основна роля играе образуването на Алпо-Хималайската планинска система. Стара планина е част от тази планинска система. При нагъването на слоеве на земната кора, при образуването на планинската верига, е оказан натиск на териториите, които са се намирали близо до възникващите планини. Това е и причината за възникването на многото десни притоци на Дунав, коидо водят началото си от Стара планина. На това нагъване на горните слоеве от земната кора се дължи и характерната форма на речните долини в Дунавската долина.Смята се, че днешната Дунавска равнина преди около 120 млн.г. е представлявала дъно на воден басейн. Когато той престава да съществува на територията му остават много утаени варовикови скали.
На това се дължи релефното разнообразие на дунавската равнина и в частност на териториите на природен парк Русенски Лом. Образували са се множество пещери и други карстови образувания. За териториите с варовикова основа е характерно изключително разнообразие на биологичния свят.
Причина за разнообразието на живата природа в парка е и специфичния климат на района. За зимните месеци са характерни сравнително ниски температури. Пролетта настъпва по-късно, отколкото в други райони. Годишните температурни амплитуди са по-високи отколкото на други места на такава географска ширина. Лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. В района се наблюдава температурна инверсия. Инверсията се изразява в това, че тук зимните температури са по високи от тези в останалата част на Дунавската равнина, въпреки че паркът е разположен в по-северните части.
[редактиране] Флора
Поради малката надморска височина на природния парк най-разпространени са широколистните гори. Иглолистните видове са слабо представени. Особен интерес представлява келявия габър, тъй като това са едни от най-северние части на неговия ареал на разпространение. Коренните систими на този вид имат важно значение срещу ерозията и почворазрушаването. Други разпространени широколистни дървета са драката и акацията. Освен това се срещат и видовете цер, благун, зимен дъб, космат дъб, липа, явор, ясен, акация, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян и др.
Географската ширина, на която се намира парка и това, че това е едно от последните места, където е запазена дивата природа, характерна за Дунавската равнина, правят парка интересен от научна гледна точка. Растителността на природния парк се определя като лесостепна. Това означава, че тя е преходна между горските райони характерни за Западна и Югозападна Европа и териториите със степна растителност, които са характерни за Източна Европа и централните части на Азия.
На територията на природен парк Русенски Лом се намира единственото находище на Сибирска телчирка и Диекианов лопен в България. Сибирската телчирка се среща отскоро на територията на България. В страната той е установен за пръв път през 1997 г.
Особен интерес представляват ендемичните видове, които се срещат тук. Установени са един български и пет балкански ендемични растителни видове. Характерен представител на степната растителност е Йоановото коило, което е един от разпространените в природния парк видове.
Въпреки че основната цел на националния парк е опазването на богатството от широколистни екосистеми, тук интерес представляват и ливадните растения. По ливадите и поляните, които се намират в парка са установени над 700 вида висши растения. Тук се срещат и голям брой редки и застрашени от изчезване видове. Значителен е броят на растенията, които присъстват в Червената книга на България.
[редактиране] Фауна
Животтинския свят е изключително разнообразен.
[редактиране] Безгръбначни животни
Огромен е броят на безгръбначните животни, които могат да се видят на територията на природния парк. От безгръбначните животни интерес предсавляват видовете карпатски скорпион и сколопендра. От насекомите са установени видовете малка богомолка, пеперудите: лястовича опашка, полумесец, мъртвешка глава и други.
Не е малък и броят на видовете, които присъстват в списъци на редки или застрашени от изчезване видове. От тези видове от най-голямо значение са бръмбарите еленов рогач, бръмбар–носорог, дъбов сечко и други.
[редактиране] Гръбначни животни
Установени са над 300 вида гръбначни животни. Тъй като паркът е типичен речен резерват висок е броят на речните риби. Установени са близо 25 вида речни риби. Земноводните, които се срещат в природния парк са 10 вида като от тях 5 вида са защитени от Закона за защите на природата. На територията на парка се срещат 19 вида влечуги. От влечугите най-голям интерес представлява нощното гущерче, което единствения представител на геконите на територията на България. Освен това се срещат два вида костенурки, петнист смок, смок-мишкар, пепелянка и други.
В природен парк Русенски Лом са установени 66 вида бозайници. Броят на бозайниците, които се срещат на територията на България е 92. По този начин в природния парк се опазват над 70% от всички видове бозайници, които могат да се видят в страната. Установени са 25 вида прилепи като всички са строго защитени от Закона за защите на природата. 20 от тези видове прилепи са застрашени от изчезване в цяла Европа. Големи са популациите на сърните, благородните елени и дивата свиня. Срещат се още вълци, лисици и други видове хищници.
[редактиране] Птици
Безспорно птиците са най-голямото богатство на природен парк Русенски Лом. Паркът е едно от места в България, които са официално обявени за местности от голямо значение за орнитологията. Тук се срещат птичи видове, които са застрашени от изчезване в цяла Европа. На територията на природния парк се срещат над 170 вида птици, които за защитени от Закона за защита на природата.
От птиците, които гнездят по скални кухини и тераси се срещат видовете скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, ловен сокол, степна ветрушка, скален гълъб, бухал и други. Интересен факт е това че черният щъркел, който гнезди в природния парк, вие гнездата си по скалите. За разлика от тук, когато гнезди в Централна Европа неговите гнезда почти винаги са в короната на стари дървета. Срещат се още видовете ястреб, осояд, горска улулица, дългоуха сова, чапла и други.
На територията на парка са установени 190 вида птици, от които около 115 гнездят на територията на природния парк. Останалите птици са или прелетни или използват горите на парка за зимните месеци. Територията на парка е богата и на нощтни грабливи птици. От тях от най-голямо значение за парка е бухалът. Освен това се срещат сова, горска улулица и др.
[редактиране] Културни и исторически забележителности
Най-стаите следи от човешко присъстване в местността датират от старокаменната епоха. Открити са останки от Античността. На много места има следи от тракийски селища и светилища. Земите на природния парк стават част от Римската империя през 1 век след н.е. От този период са останали останки от три крепости. И трите кропости са построени от римските и византийските войски, за да бъдат отбранявани североизточните граници на империята.
По-късно териториите били отвоювани от прабългарите. Те също издигнали няколко укрепления, които служели за отбрана срещу набезите отстрана на Византия. Във времето точно след пристигането на прабългарите близо до територията на днешния парк се е намирал основния център на държавата.
В границите на природния парк се намира археологическият резерват "Скални църкви". Той е разположен в село Иваново и основния обект, който е включен в него е манастирът "Св. Архангел Михаил". Манастирът е бил основен културен и църковен център на областта през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на природния парк. Общия брой на действащите и нефункциониращите църкви в рамките на парка са над 30.
Тук се намира и археологическия резерват "Червен", който се намира в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от основните културни центрове в североизточната Дунавска равнина.
Тук е и единствения действащ в България скален манастир край село Басарбово.
