Римска република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Национално мото: Senatus Populusque Romanus (от лат.: Сенатът и хората на Рим) |
|
| Официален език | Латински |
| Столица | Рим |
| Управление | република |
| Управници | Два консула, във време на военна опасност - Диктатор |
| Съвещателен орган | Римски сенат |
| Събрание | Римски събрания |
| Установяване | 510 пр.н.е. |
| Отменяне | 16 януари, 27 пр.н.е., последна точка на постепенно подчинение на Римската империя |
| Първи консули | Луций Брут, Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.) |
| Последни консули | Неясно, тъй като консули продължавали да се избират и при Римските императори |
| Предходно управление | Римско царство |
| последващо управление | Римска империя |
| edit | |
Римска република е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя. Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя: датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.), Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) и датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).
[редактиране] Държавно устройство
Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.
Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.
Изпълнителната власт в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите влизали в длъжност от 01 март и се избирали за 1 година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.
| Длъжности в Рим | |
|---|---|
| Седемте царе на Рим | |
| Римска република | |
| Римска империя | |
| Принципат | Доминат |
| Западна римска империя | Византийска империя |
| Обикновени магистратури: | |
| Извънредни магистратури: | |
| Мандатни длъжности: | |
|
|
| Политически институции в Рим: | |
|
|
| edit | |
