Радикалдемократическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партии в България до 1989
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на 20 век. Тя е възстановена през 1989 като една от малките партии в десницата.

Съдържание 1 История 2 Участия в правителства 3 Видни дейци 4 Източници 5 Външни препратки

[редактиране] История

Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.

Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918. През 1922 се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна коалиция с демократите, която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 тя участва в правителствата на Народния блок.

През 1934 Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 водачът на радикалите Георги Генов е съден от т.нар. „Народен съд“ и е изпратен в затвора. Въпреки това през 1945 партията е възстановена под името Радикална партия (обединена). През 1947 тя е унищожена от режима на Българската комунистическа партия, заедно с останалите партии от опозицията.

Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991-1992). От 1994 до 1996 Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал. През 1996 тя се разцепва, като част от нея се влива в трансформирания в партия СДС, а друга група запазва независимостта си и се маргинализира.

[редактиране] Участия в правителства

Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 — 17 октомври 1918) — коалиция с Демократическата партия

• министерство на народното просвещение — Стоян Костурков
• министерство на правосъдието — Йосиф Фаденхехт

Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 — 28 ноември 1918) — коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение — Стоян Костурков

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 — 7 май 1919) — коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение — Стоян Костурков

Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 — 6 октомври 1919) — коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

• министерство на народното просвещение — Стоян Костурков
• министерство на правосъдието — Венелин Ганев

Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 — 12 октомври 1931) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите — Стоян Костурков

Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 — 7 септември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите — Стоян Костурков

Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 — 31 декември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите — Стоян Костурков

Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 — 19 май 1934) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

• министерство на железниците, пощите и телеграфите — Стоян Костурков

Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 — 30 декември 1992) — в състава на коалицията СДС

• вицепремиер — Светослав Лучников
• министерство на културата — Елка Константинова
• министерство на правосъдието — Светослав Лучников

[редактиране] Видни дейци

• Тодор Влайков (1865-1943)
• Венелин Ганев (1880-1966)
• Георги Генов (?-?)
• Илия Георгов (?-?)
• Александър Йорданов (р. ?)
• Елка Константинова (р. 1932)
• Стоян Костурков (1866-1949)
• Светослав Лучников (1922-?)
• Надежда Михайлова (р. 1962)
• Михаил Неделчев (р. ?)
• Антон Страшимиров (1872-1937)
• Петко Тодоров (1879-1916)
• Йосиф Фаденхехт (1873-1953)
• Найчо Цанов (?-?)

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
• „Откъде идваме: кратък исторически преглед“ [26 септември 2005]

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт