Прабългарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прабългарски език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. Съществуват сведения за писменост на прабългарски език, но те засега не са общоприети от историците.

След основаването на Дунавска България, поради вероятно по-малкия си брой, прабългарите се претопяват в количествено преобладаващите славяни, и постепенно преминават на славянски език, който става без съмнение речникова (виж Сравнителна граматика на славянските езици), граматическа и т.н. въобще езикова основа на съвременния български книжовен език.

Някои автори изразяват известни съмнения за славянската основа на българския език, но те нямат нищо общо с чисто лингвистичната фактология, която е добре известна, и почиват на повърхностно, подтиквано от чуствата изопачаване на фактите. Все пак някои прабългарски думи са се запазили в българския език^[1], особено що се отнася до имената.

Липсата на достатъчен езиковедски материал, прави трудна класификация на езика на прабългарите сред останалите езици. Всъщност такава почти липсва(за справка: Генеалогическо дърво на езиците). Традиционно се приема, че той е от семейството на тюркските езици, но немалко български изследователи (Георги Раковски, както и съвременните Петър Добрев, Цветелин Степанов, Иво Андровски и др.) и някои чужди (Николай С. Державин, Омелян Прицак) го свързват по-скоро с иранските езици. Тук е редно да се вметне и понапомни, че (балто-)славянските и иранските езици са твърде близки (по своя произход). Въпреки това, непреднамереното тълкуване на фактите изисква да се признае поне частично влияние на тюркски елементи в прабългарския език. На първо място това е името на основното божество Тангра, което съвпада или близко съответствува с думата за бог и небе на всички тюркски езици. ^[2]

Прабългарският език е бил говорен от прабългарите от времето на Велика България, след това във Волжка България и Дунавска България. В Дунавска България с известни основания може да се предположи, че вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, базиран на Солунското славянско наречие.

Прабългарският език се използва във Волжка България до 14 век. Например, прието и е се смята, че днешният чувашки език произлиза от прабългарския. (Виж Генеалогическо дърво на езиците, Българска поддгрупа на тюркските езици, основна група на алтайските езици.) Старотатарският език е смесица от прабългарски и кипчакски елементи. Говори се също така, че дори днешния татарски е твърде близък до българския език. От друга страна, българската група (прабългарски, хазарски и чувашки) е най-отдалечената група от тюркски езици, което според някои се дължи на по-ранното им отделяне от основната тюркска маса, а според други показва контакт с древните тюркските езици, но не и произход от тях.