Политическа идеология на Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Идеологията чуч'е или чучхе е основата на политическата структура, партийната дейност и правителствените операции. Това е същността на т.нар. Ким Ир Сен-изъм, от април 1974 г. Още се нарича "съвременния марксист-ленинизъм". Лидерите на Северна Корея наричат чуч'е единствената правилна управленческа идеология на тяхното революционно движение. Тази идеология е неделима от името на Ким Ир Сен и се счита, че тя е създадена, или по-точно неин баща е Великият Лидер. Счита се, че тя е синоним на неговата мъдрост.

Тя е провъзгласена през декември 1995г., когато Ким подчертава отчаяната нужда на Корея да бъде централизирана. Тази идеология е създадена за да вдъхновява националната гордост и идентичност и да се постигне по този начин вътрешна солидарност, насочена към Ким Ир Сен и към КРП.

Това е идеология, насочена към постигане на съвременните цели на Северна Корея - независима външна политика, добра вътрешна икономика и отбрана. Нейното провъзгласяване в 1995г е целяло развитието на една политика и задоволителна авторитарна система, под изключителното лидерство на Ким Ир Сен. Тя е психологически инструмент. Цели елиминирането на про-съветски, про-китайски и анти Ким Ир Сен-ски групи.

Тази идеология не се издига незабавно. През първите 10 години от съществуването на Северна Корея е била приета марксист-ленинската идеология като единствен източник на авторитарната доктрина. Национализмът е бил приглушен, за сметка на връзките със СССР и Китай. В средата на 50те години на 20 век чуч'е е била представена като нейно подобие - Ким се опитва да създаде връзка между двете и твърди, че марксист-ленинизма е имал нужда от авторитарна интерпретация, за да се създадат нови управленчески принципи, подходящи за революционната обстановка в Северна Корея.

Тази идеология е трябвало да издържи теста в средата в средата на 60-те години. В края на 50-те Ким Ир Сен отстранява про-съветските и про-китайски настроените служители от партийните постове. През първата половина на 60-те той се изправя пред още по-голямо предизвикателство, когато е трябвало да се справи с редица напрегнати ситуации, които са заплашвали икономическото развитие и националната сигурност на Северна Корея - сериозният спад на помощите от СССР и Китай; спора между СССР и Китай и последиците му за Северна Корея както и издигането на авторитарен режим в Сеул.

Трябвало е Северна Корея да разчита на себе си, трябвало е да се подсили вътрешната политическа солидарност. Трябвало е да се наложи на народа важността на идеологията чуч'е и колективната дисциплина. До средата на 60-те години Северна Корея вече има възможността да се успокои; обтегнатите отношения със СССР се оправят, отчасти заради решението на Москва да подпомага икономически и военно Пхенян.

Въпреки всичко, връзката между идеологията чуч'е и марксист-ленинизма остава кредо за партията. От 1974г. става очевидно, че се подчертава блясъка на чуч'е като "единствена научна революционна мисъл, представяща ерата на чуч'е и комунистическото бъдеще и най-ефективната революционна теоретична структура, която направлява бъдещето на комунистическото общество". Има нужда от уникална революционна идеология. Марксизмът и Ленинизмът са били валидни за времето си.

С течение на времето марксист-ленинските течения намаляват. До 1980 г. самите термини изчезват.

До средата на 70те години става ясно, че чуч'е става най-влиятелна сама по себе си.

В ежегодното си приветствие за Нова година на 1 януари 1992 г. Ким Ир Сен набляга на неприкосновеността на тази идеология.