Петър Панчевски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петър Панчевски български и съветски генерал |
|
| Роден: | 25 януари 1902 Бутан, България |
|---|---|
| Починал: | 17 ноември 1982 София, България |
Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военен, армейски генерал, единственият българин с генералско звание в Червената армия.
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г.
Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийския селски бунт. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.
Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).
Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана.
Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.
Умира на 17 ноември 1982 г. в София.
