Петер Мерзебургер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петер Мерзебургер немски журналист и писател |
|
 |
|
| Роден: | 9 май 1928 Цайц, Германия |
|---|---|
Петер Мерзебургер е немски писател и журналист.
Следва немска филология, история и социология. Работи като кореспондент и редактор на Шпигел и на телевизионното предаване Панорама. От 1969 е главен редактор за печтните издания на Северногерманското радио (NDR). От 1977 е кореспондент и студио ръководител на немски първи държавен канал (ARD) в различни градове по света: Вашингтон (1977-82), Източен Берлин (1982-87) и Лондон(1987-91). След като се отегля от телевизията, започва работа като писател. Живее в Берлин и южна Франция. В Германия е известен с биографичните романи за Курт Шумахер и Вили Брант. За биографията на Брант през 2003 получава германската книжна награда.
Смята, че немската история не трябва да забравя Аушвиц , "катастрофа на цивилизацията". Въпреки всичко е грешно историята да се разглежда само от преспективата на национал-соцлиастическите концентрационни лагери. Добрите идеи допринасят за развитието на историята, лошите водят до катастрофите в нея. Добра идея е просветлениета в класическия период, учещо хората сами да си определят съдбата и да не бъдат поданаци. Идея с която духът влияе на властта. Обратно лоша идея е нацинал-социализма или сталинизма, виновни за смъртта на милиони хора. Идея с която властта влияе на духа. Това разбиране го води до написването на романа му за Ваймар: Между Духа и Властта
[редактиране] Романи
- Митът Ваймар. Между Духа и Властта (1998), Исторически роман за Ваймар, градът-люлка на класическата немска литература, разглеждащ период 16-20век. В миналото малкото херцогство е принудено да лавира политически за оцеляване и не е сред големите играчи от епохата. Въпреки това успява да привлече и отгледа много за времето си светила на немската култура (Бах, Гьоте, Шилер, Фихте, Франц Лист ...). Културната политика е привличане на млади и обещаващи (и поради това не скъпо платени) интелектуалци, даващи им голяма свобода на словото, мисълта и печата. Разглеждат се също връзките към руския царски двор, Наполеон, масони, илюминати, раждането на националните сформирования, получили голям тласък в херцогството и т.н. . След преминаването на класическия период, Ваймар имено заради този период, се превръща в средище и източник на национална гордост и вдъхновение, привличайки влиятелни личности за времето си: Рудолф Щайнер, Хари Граф Кеслер (който полага основите на немското 'архитектурно движение' баухаус (нем. строеж)), Ницше. Ницше се мести тежко болен последните си 3 години от живота при сестра му и въпреки краткия период, Ваймар става център на Ницше архива, който по-късно е разпръснат от ГДР-ските власти, като източник на "голямото зло". Народно-национална група около Адолф Бартелс проправя пътя към властта на Хитлер. Ваймар става първия град (в това число и Тюрингия), в който национал-социалистите печелят (с избори) властта и където се изгражда Бухенвалд. В театъра на Ваймар е свикана същото така и Ваймарската република. Хотел Елефант (немс. слон) (описан и от Томас Ман в романа му Лоте в Ваймар) подслонява или е средище на повечето изброени горни важни личности. Хитлер дори обимсля да премести централата на партията си имено в този хотел. По-късно видни дейци на ГДР и на обединена Германия също биват гости на хотела. Всички тези събития и хора са били убедени, че тълкуват и използват класическите културати правилно. Повечето то тях (вкл. от ГДР и обединена Германия) след това използват Гьоте и Шилер за своите цели. А неподозиращия за последствията от използваното на името му Гьоте ясно е заявял, освен че национална идея му е чужда (но не и духовно-народната) тълкуването извън контекста води до непридвидими изкривявания. Оставайки в сянка, Ваймар играе решаваща роля за немската история и култура. Леко тромавия стил на романа, не успява да помрачи многото интересни факти и наблюдения.
