Партия Атака

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема

Партия АТАКА е българска партия създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005г. Тя се самоопределя като патриотична и националистическа.

На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия АТАКА е избран известният български журналист и националист Волен Сидеров.

Още в първите месеци след създаването си партия АТАКА събира огромен брой симпатизанти и желаещите да станат членове на партията постоянно се увеличават. На парламентарните избори през 2005 г. партия АТАКА участва като Коалиция Атака заедно с няколко леви партии, поради отказа на съда да я регистрира за да участва самостоятелно на изборите. На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента. ^[1]

Според социологическите проучвания в началото на 2006 г. АТАКА е втора политическа сила след БСП с подкрепа 12-13% от всички пълнолетни български граждани. Кулминацията на мощта на АТАКА е на Националния празник на България 3 март 2006 г., когато на митинг в София пред храм-паметника Александър Невски се събират над 50 хиляди души.

Политическите противници на АТАКА и някои български медии квалифицират идеологията на партията като близка до нацизъм и фашизъм.

[редактиране] Идеология

Малко след създаването през април 2005г. партия АТАКА представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“ (текстовете могат да се видят съответно тук и тук).

Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институциализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.

Друга искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства от страна на т.нар. от тях „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.

Именно това предизвика широки спорове в медийното и политическо пространство като опонентите на партията я определиха като антихуманна, расистка и фашистка организация. Тези си опоненти Атака нарича „антибългарски елементи“, които умишлено не искат да има строги и прилагани безусловно и еднакво спрямо всички закони. И че нито циганите, нито която и да е друга група имат правото да не спазват законите.

По отношение на Евроинтеграцията на страната АТАКА е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС като затварянето на АЕЦ Козлодуй и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.

Иска се също пълен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО. Това даде повод на политическите анализатори да определят партия АТАКА като антиевропейска.

Една от точките в програмата на АТАКА изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. АТАКА иска също спиране на новините на турски език по БНТ, която се издържа от държавния бюджет.

Разнородните послания на Атака породиха объркване в медийното пространство като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайното ляво до крайното дясно.

[редактиране] Парламентарна дейност

В 40-то Народно събрание към днешна дата парламентарната група на АТАКА е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. Често АТАКА е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.

АТАКА се определя като антипод на (според мнението на нейните лидери) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за Права и свободи.

През месец март 2006 г. ПГ на АТАКА внесе в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на приватизираните предприятия в България след месец май 1992 г. Това породи доста негативни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“.

В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи без АТАКА Народното събрание отхвърли Законопроектът за национализация.

След множество скандали парламентарната група на АТАКА към юни 2006 г. се състои само от 13 човека.

През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005 са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ - тя е участвувала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можело да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да ги привежда на партията. В последствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата, са се полагали на партия „Атака“. ^[2]

[редактиране] АТАКА в Европейския парламент

Евронаблюдателят на парламентарната група на АТАКА в Европейския парламент е Димитър Стоянов, внук на известния български писател Радой Ралин и син на приятелката на Сидеров Капка Георгиева. Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Гроен, която обвини АТАКА за подбуждане на „Омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма на Адолф Хитлер.

Елс де Гроен изготви подписка^{[източник?]} за забрана на партията и я определи като „антидемократична“ и „опасно явление“, което ще попречи на евроинтеграцията на България. Тя също поиска незабавно отзоваване на евронаблюдателя на АТАКА заради скандала с евродепутатката от ромски произход Ливия Ярока и квалифицира партията като расистка, ксенофобска, отричаща холокоста, антиеврейска, антитурска и антиромска.^[3]

[редактиране] Атака на президентските избори 2006

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% или 597 175^[4] Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти.

[редактиране] Ръководство

Върховният ръководен орган на Политическа партия АТАКА е Централния сбор:

Председател — Волен Сидеров
Заместник-председател — Антон Сираков
Заместник-председател — Димитър Стоянов
Член — Десислав Чуколов
Член — Павел Шопов
Член — Тодор Попов
Член — Виолета Стоянова

Национален координатор на "Атака" и председател на контролния съвет на партията е тъстът на Сидеров, Георги Ибришимов. Главна редакторка на в. "Атака" е съпругата на Сидеров - Капка Георгиева. Приятелката на Димитър Стоянов - Деница Гаджева, пък е зам.-председател на младежката структура на партията ([1]). В същото време за общински и областни координатори на "Атака" във Варна са назначени братовчедките на Капка Георгиева - Евгения Александрова и Цвета Георгиева. Друга братовчедка на Капка - Гинка Иванова, пък стана общински координатор на партията в Нови пазар ([2]).