Остра лъчева болест
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Острата лъчева болест е типичен пример за ранен соматичен детерминистичен ефект, получен вследствие на облъчване.
Тя е зависима от погълнатата доза и следователно има определен праг, при който се изявява клинично. За такъв се приема D=1 Gy (100 rad). При този праг на дозата острата лъчева болест има дискретна клинична проявеност. Ако погълнатата доза е по-ниска от посочената стойност не се наблюдават клинични изяви на болестта.
Острата лъчева болест има 4 основни клинични форми:
- хемопоетична (нарича се още костно-мозъчна) форма
- чревна форма
- съдова форма
- церебрална форма
Хемопоетичната остра лъчева болест е най-често срещаната. Тя настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy. Тази стойност на дозата се нарича още терапевтичен дозов диапазон, поради възможността за успешен изход при провеждане на адекватно лечение (за разлика от другите три форми, настъпващи при по-силно облъчване, при които изходът неминуемо е фатален).
Чревната форма на острата лъчева болест се проявява при дози от 10–20 Gy. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху най-лъчечувствителната й част-тънкото черво. Тази уязвимост на тънкото черво се дължи на изключително развитата регенерационна способност на епитела му. При тази форма на болестта смъртта настъпва до две седмици след облъчването.
Съдова форма се получава вследствие на поглъщане на дози от порядъка на 20–80 Gy. Тук най-големи поражения търпи съдовата система. Ендотелът на съдовете се уврежда, а те стават „по-чупливи“. Смъртта настъпва вследствие на кръвоизлив в жизнено важен орган до една седмица след експонацията под лъчението.
Церебралната форма на острата лъчева болест настъпва при поемане на дози над 80 Gy. При нея смъртта настъпва за няколко дни (2–3 дни). При поглъщане на дози над 240 Gy,леталният изход настъпва мълниеносно. Това е тъй-наречената апоплектична форма, срещаща се още като „смърт под лъча“
Клиничната картина при състояние на остра лъчева болест е разделена на няколко фази.
Първата от тях е известна като период на начални лъчеви реакции. При този етап нервно-регулаторните смущения превалират над структурните изменения в органите.Развиват се горен и долен диспептивен синдром (различни стомашно-чревни смущения), тахикардия на фона на хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм.
Следващият етап от развитието на болестта е тъй-нареченият латентен период. Състоянието на болният субективно се подобрява, но кръвната му картина продължава да се влошава. Този период може да продължи до един месец.
Следва разгарът на лъчевата болест. Това е периодът в който настъпва смъртта. Характеризира се с трескаво състояние на индивида, епилация(окапване на косата), кръвоизливи. Настъпилата смърт най-често се дължи на инфекция(имунната система е изключително отслабена след облъчването)или на кръвоизлив в жизнено важен орган.
Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.
Лечението на острата лъчева болест е комплексна терапия, включваща широкоспектърни антибиотици (по възможност с бактерицидно действие), противомикотични средства, антивирусни препарати, преливане на кръв и кръвни продукти (претърпели облъчване от 20 Gy, за да се елиминират мононуклеарните левкоцити и да се избегне реакция на отхвърляне)препарати за предотвратяване на ДИК-синдром, а в дози над 80 Gy се прибягва до костно-мозъчна трансплантация.
