Ореш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ореш е село в Северна България. То се намира в община Свищов, Област Велико Търново.

Ореш

Данни
Област:	Велико Търново
Община:	Свищов
Население:	2 086 (13/09/2005)
Надм. височина:	105 м
Пощ. код:	5280
Тел. код:	06328
Геогр. положение:	43° 35' сев. ш. 25° 14' изт. д.
МПС код:	`ВТ`
Кмет или наместник
Петър Петров

[редактиране] География

Село Ореш се намира в централната част на северна България между градовете Свищов и Белене на 12 км от река Дунав. Землището му граничи на изток и север на 12 км с мерата на град Свищов, на запад на 15 км с град Белене, както й със селата Татари и Бужурлука, на юг – със село Драгомирово и село Българско Сливово. Повърхнината на село Ореш е разнообразна: равнинна, платовидна и хълмиста. Преобладават хълмистите и наклонените терени.

[редактиране] История

В по-ново време възникването на селище на мястото на днешното село може да се отнесе към І век. За селище на римския път на запад от Свищов ( Нове ) с името Марга аурея се споменава през 441г., когато Атила го превзема и сключва в него мирен договор с Византия. Интересен факт е, че селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила чума. Жителите на селото са се преместили на неголямо разстояние от първоначалното селище и са установили сегашното село Ореш, което е описано в летописите на Феликс Каниц.

Селото се нарича Павликянско Орешане през 15 век. След засилена Римо – Католическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследнеци са жителите на с. Ореш били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365г. до 1369г. или може би към годините 1245 до 1291г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо – католиците отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през ХVІІ век по пътя на политическо му освобождение на – Филип Станиславов „епископ на Велика България”, написал първата българска печатна книга – „ Абагар”, издадена в Рим през 1651г.Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с.Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. ІІ. 1851г. и завършва на 31.V. 1857г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ. От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че и една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625-1630 г.

През периода от българското национално-освободително движение до края на Отечествената война с. Ореш има своите незабравими герои – Яни Д. Станчев, Павел Йонов, Стефан Вакинов, Илия Петров, Ворончик Станчев, Мариян Януаров и Петър Йонов участвали при освобождението на България от турско робство, Иван-Мария Йозов Паригвоздев, Мариян Йозов Паригвоздев, Ченко Мигев и други участвали в Сръбско-Българската война. Първата световна война взема много жертви от с.Ореш – Стефан Франческов, Петър Тонев, Мартин Станчев, Раймундо Франческов и много други. В първата фаза на Отечествената война вземат участие 54 орешанци сред които Вакин Илиев Вакинов – Чавдар, Михаил Йозов Мачев, Ченко Дойчев Копоев, Левиджо Йозов Вакинов, Петър Иванов Ченков и други. В Втората фаза на войната вземат участие 25 орешанци сред които Венчеслав Михайлов Великов, Йосиф Петров Копоев, Йозо Иванов Ранков и други.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма – 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата – Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера.Защитена местност „ Кайкуша”, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско – Беленска заливна низина е включена в природен парк „ Персина”, определен от Закона за защитените територии.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година в селото се провежда "Фолклорен събор" на католиците от северна България.На 27.05.2006г. се проведе "Национален фолклорен събор" на католиците от цяла България.Сред гостите беше и кмета на Община Свищов - Станислав Благов.