Образование
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Образованието обхваща преподаването и научаването на специфични умения и нещо не толкова осезателно, но по-дълбоко: предаването на познания, научни знания, добра преценка, и мъдрост. Също за основна цел на образованието се смята предаването на културни традиции между поколенията.
Съдържание |
[редактиране] Структура
Училищното образование в България може да се завърши на ниво основно образование (с продължителност 7–8 г.) или средно образование (общо около 12 г.), необходимо за постъпването във висше учебно заведение. Следучилищното образование може да представлява висше образование или специализация от друг вид като например магистратура. Образованието след висшето образование, и особено след получаването на академична степен от ранга на доктор, преминава в категория, която по-често се определя като наука.
[редактиране] Критерии за качество
Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование[1].
Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:
1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.
Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването й съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.
2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.
Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.
[редактиране] Източници
- ^ (2005). „Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality Imperative“. UNESCO. [Сайтът е посетен на 13 май 2006].
