Нов правописен речник на българския език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Нов правописен речник на българския език“ е официален справочник за правописа и правоговора на българския език. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията.
Речникът е издаден през 2002 г. от БАН и изд. „Хейзъл“. Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език. Съставители са членове на Секцията за съвременен български език към Института за български език към БАН, който е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.
Книгата включва:
- българската, гръцката и латинската азбука;
- правописни особености с фонетичен характер;
- правописни особености с граматичен характер;
- морфологична, синтактична, стилистична и графична употреба на главна буква;
- слято, полуслято и разделно писане;
- транскрипция на чужди собствени имена на български;
- транслитерация на латиница;
- пунктуация;
- непунктуационни функции на препинателните знаци;
- оформяне на текст;
- словник със 70 000 заглавни думи;
- 17 приложения, сред които:
- български лични имена;
- топоними;
- образци за оформяне на документи;
- библиографско описание и цитиране;
- списък на думи с разделно писане;
Предишнят официален справочник носи заглавието „Правописен речник на съвременния български книжовен език“. (1. изд. 1983 г., 2 прер. изд. 1995, множество типови издания. Двайсет години вкъщи)
[редактиране] Вижте също
- Речник на българския език (БАН)
- Уикиречник - свободен и безплатен многоезичен речник, със значения, етимологии и произношения. Сроден проект на фондация "Уикипедия".
