Никола Аврамов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола В. Аврамов български художник

Роден:	21 май 1897 Ямбол, България
Починал:	15 юни 1945 София, България

Никола Василев Аврамов (21 май 1897, Ямбол — 15 юни 1945, София) е български художник (натюрморт).

Никола Аврамов е роден в семейството на Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер и Цветана Василова Кънчева от Габрово.

Женен за Мария Миланова Щъркелова, племенница на "прeвъзходния" Константин Щъркелов.

Има три деца: проф. Васил Метев, цигуларя Лальо Аврамов и пианистката Цветана Аврамова (1938) по мъж Цветкова.

През 1921 завършва живопис в Художественото индустриално училище – София при проф. Иван Мърквичка.

В периода 1924–1934 е художник в АМ, София.

Рисува натюрморти, предимно плодове. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния.

Според Ружа Маринска: "Никола Аврамов е един художник, останал в историята на българското изкуство като майстор на натюрморта, изпълнен с материална обективност и чувствителност към материята, към материите и материалите, и с умението да ги овладява."

От 1924 г. участва в общите художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България, урежда две самостоятелни изложби в София.

Негови творби се намират в Национаналната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии във Варна и Самоков.

Голяма част от творбите му се намират в чужбина и частни сбирки.

[редактиране] Бележки

Националната художествена академия съществува като учебно заведение от 1896 година.

Създадена е под името "Държавно рисувално училище" по законопроект, изработен от известните художници и общественици Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов.

Последователно се трансформира през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. - в Художествена академия, през 1951 г. - във Висш институт за изобразително изкуство „Н. Павлович", а от 1995 г. - в Национална художествена академия .

Първите преподаватели в нея са чехите Ярослав Вешин и Иван Мърквичка.

Развиват се битовият жанр (И. Ангелов, И. Мърквичка и др.), баталната живопис (Я. Вешин), историческата картина (Н. Павлович, Д. Гюдженов, Н. Кожухаров и др.), портретът (А. Митов, Б. Митов, И. Димитров и др.), пейзажът (Х. Цокев), натюрмортът (К. Величков, Н. Аврамов и др.).

[редактиране] Източници

"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България" в два тома, 1980-1987, т. 1, с. 13
"Калоферъ въ миналото", Никола Начов, Калоферска дружба въ София, 1927
"Калофер в миналото", Никола Начов, Земиздат, 1990