Наринска област
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Наринска област Нарын областы |
|
|---|---|
 |
|
| карта | |
| Админ. център: | Нарин |
| Площ: | 45 200 км² |
| Население: | 269 700(2005) |
| Гъстота: | 6 д/км² |
| ISO 3166-2: | KG-N |
| Областен управител: | Аскар Салимбеков |
| статистически данни | |
Наринска област (на киргизки:Нарын областы) e една от 7-те области в състава на Киргизстан. Разположена е в централната част на страната. Административен център на областта е град Нарин.
Съдържание |
[редактиране] География
Наринска област граничи с Китайската народна република на изток, с Исъккулска област на североизток, а Джалалабадска област на запад и с Чуйска област на север.
[редактиране] Климат
Климатът в областта е континентален, зимата е студена, продължителна, най-ниската температура, отчетена в Наринска област е - 50 градуса. продължителността на зимата в Джумгалската долина трае 6 месеца, а в останалите райони - до 8 месеца. Лятото е кратко, прохладно, средната юлска температура е +15 градуса. Среднегодиното количество на валвжите в равнините е незначително - 200-300 мм, а в планините са малко по-високи.
Наринска област е високопланинска , със сложен релеф. Почти цялата й територия е разположена на над 1000 м. надморска височина. Над 70% от територията на Наринска област представлява планнски хребети. Населението на областта е съсредоточено в големите Наринска, Ат Башинска, Ак Сайска, Арпинска, Джумгалска и Кочкорска котловина .
На территорията на областта може да се наблюдават няколко природно-климатични зони. На височина от 1200 до 1500 м надморска височина е пустинна, от 1500 до 1800 м – полупустинна, от 1800 до 2500 м – степна, от 2500 до 4000 м - субалпийска и алпийскопоясна и над тези височина е зоната на вечните снегове.
[редактиране] Природни ресурси
Наринска област е разположена в басейна на река Нарин, Чу и Тарим. Нейната главната водна артерия е река Нарин, която е десен приток на Сърдаря. Дължина й е 807 км, като преодолява височина от 1 715 м, което обуслава нейният огромен енергиен потенциал и е предпоставка за строителството на ВЕЦ.
В областта са съсредоточени огромни водни запаси, акумулирани във вид на ледници. В басейна на река Нарин има над 1 600 ледници с обща площ 1 400 кв.км. Дъждовните води имат второстеопенно значение, за това и през лятото реките са пълноводни.
На територията на Наринска област има няколко десетки високопланински езера. Най-големите от тях са Сонкул и Чатъркул.
[редактиране] История
През земите на днешната Наринска област минава едно от разклоненията на Пътят на коприната. Така още от древни времена тези земи са имали оживени контакти с Китай, Персия, с други източни страни, както и с Русия.
[редактиране] Население
По данни от 2005 година в Наринска област живеят 269 700 хил. души, като от тях около 20 % са градско население и 80% живеят в сеслките райони на областта. Гъстотата на население в Наринска област е 6 д/км². В етническо отношение областта има най-еднородното население, 99% от което са киргизи. Хората в трудоспособнaна възраст са 52% от населението на Наринска област.
[редактиране] Стопанство
[редактиране] Външни връзки
 |
Административно деление на Киргизстан |
|
|
Баткенска област • Джалалабадска област • Исъккулска област • Наринска област • Ошска област • Таласка област • Чуйска област |
||
