Минерална вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Минералната вода е вода, която още при добиването си съдържаща минерали или други разтворени вещества, които променят вкуса й или й придават терапевтична стойност.

[редактиране] България

В България има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. За условията на Южна България те са 148, а за Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води е 109 млн. кубични метра (3.45 л/сек.), от които само половината се използва само за различни, главно стопански цели.

Температурата на минералните води бива студени (до 37 градуса - температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101.4 градуса - прегрята вода).

За условията на Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж 66, а за Северна България преобладават чрез сондаж 57 и във вид на извори 20. С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находитещето във Върщец - 38 градуса. Много горещи (50-90 градуса) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилска, Долнобанската котловина. в Страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса.

По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 - 30 g/l), разсолни (30 - 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се поделят на без балнеологични съставки, сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.

Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници: Хисар — древна Аугуста, Кюстендил — Пауталия, Бургаски минерални бани — Акве калите, по-късно Термополис, Сапарева баня — Германея, Сливенски бани — Танзос и София — Улпия Сердика.

Българските минерални води са средно- и силноминерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.

Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата.

Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания. Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.

Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.

Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.