Малорад
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малорад е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, Област Враца.
| Малорад | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Враца |
| Община: | Борован |
| Население: | 2 192 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 182 м |
| Пощ. код: | 3255 |
| Тел. код: | 09141 |
| Геогр. положение: | 43° 29' сев. ш. 23° 41' изт. д. |
| МПС код: | ВР |
| Кмет или наместник | |
| Илия Влайчовски | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Малорад е разположено в северозападната част на хълмистата Дунавска равнина.Намира се на 40 км. южно от град Оряхово и на 40 км. от град Враца.Селото заема площ от около 6000 декара.По голямата му част е заела равнината на юг от рекичката,чието начало дават изворите наречени "Езерото" в източния край на селото.Друга част е плъпнала на север от реката по високия рид "Рамчово бръдо" изкачило се и овадяло част от равното до местностите "Гарванско" и "Неделкьово" браниште.На изток се изкатерило на терасата "Чаира" и се доближило до "латинското селище".На юг достига дълбоко между Малкия Голиям поток,а на запад до "Вировски дол".Село Малорад е свързано с околния свят чрез шосейни пътища за градовете:Оряхово,Бяласлатина,Враца.Граничи,на север с землиштата на село Рогозен и Сираково,на изток с Добролево и Борован,на югоизток с Борован,на юг с Девене и Трикладенци и на запад с землището на село Фурен.Разликата в надморската височина на землището не надхвърля 40 м.Най високата точка се намира на изток от селото в местноста "Ямите" кадето е построен резервоарът за водоснабдияване на селото.Земеповърхните форми на землището са такива като на хълмистата Дунавска равнина.Прорязано е от плитки долища,който тук наричат падини.Езерска падина на изток от селото дава началото на селската бара,която разсича селото и продължава на запад.След "Стефановски вир" прави завои на север и лъкатуши в землиштето на Рогозен.В югоизточния краи на землището започва "Годулска падина" и изворът "Годулчето".Пак от този краи се вие и "Смръдльовец",която навлиза от борованското землище.Под "Рътков връх" се събират в едно с "Годулчето",а в края на местнста "Балиев мост" се сливат с идваштия от юг "Вачовски лъг" и в селото под Спасковци се вливат в "Езерска бара".В южната част на землището започва "Малкият поток",Които по на север преминава в "Нечова падина" и се влива в барата при Драгоевци.Голеният поток води началото си от "Герчови тръници".Спуска се по "Плитката падина", заобикаля "Оградите" и при "Слънчев бряг" се слижа с "Виривски дол".последният навлиза от Фуренското землище,заобикаля "Каменити кладенец" и "Кариерите" лъкатуши под "Черкезките места" и на запад от селото в местноста "Мешани бари" се влива в "Езерска бара".На север от селото е "Жинина падина",в края на която е изворът "Пишурата".При местноста "Пчелиня" стръмно се спуска на запад и при "Стоянова воденица" се влива в барата.Климатът на раиона на Малорад е умерено континентале.Зимата обикновено продължава 3 месеца и почти съвпада с календарната от средата на декември до средата на месец Март.Почжите на селото са различни:В южната част на землището "Билото" е чернозем,в раиона на "Годуля" сива горска.На "Балиев мост" глинесто песачлива.На север от шосето Малорад-Борован почвите са леки пропускливи.Преобладават сивите горски почви,които са на надморска височина 150-200 м. т.е. в пояс на дъбовите гори.Те имат дебел хумосен пласт и върху тях се развиват успешно всички селскостопански култури:зърнени,тревни и траини насаждения.През 18 век пътешественикът Феликс Каниц минава надлъж Мизия и е удивен от величието и красотато на тази първична природа,незасегната от ръката на цивилизацията.Освобождението сварва Малорад с 30000 дюлюма земя.Като островчета в огромно море била обработваемата земя сред вековните гори и ливади.Много извори дали началото на поточета,ромолели и лакатушели в долишта обрасли с храсти и павитак.Малорадската гора била смесена широколистна: летен дъб,ясен,бряст,липа,леска и клен.В долиштата покраи поточетата избуявали мекишът и пчешкодрянът,див хмел,павитак и шипка.Покраи изворите и заблатените места ухае дивата мента.Покраи пътиштата раст белия и черен пелин,а в нивите лаика и ален мак.Тази дивна природа се допълва от животни и птици,които намират в нея дом и прехрана,грижат се за гората и правият живота по разнообразен.От влечугите се срещали: водната змия,смокът,пепелянката,стоманярката(черна),слепок.След 1860 г. когато прогонените от Кримския полуостров и Кавказ татари и черкази са заселени в Мизия,в Малорад са настанени 200 семеиства черкези.На тях са отделени 4000 декара гора на запад от селото,която те изсичат и разработват.От тогава всяка година от различни краища на страната идвали тук и се заселвали другоселци.На тях се раздавала земя(гора).Така година след година гората намаляла,а работната земя се увеличила.От висшите растения в землището добре вирее: ръж,пшеница,царевица,слънчоглед,просо,маслодаен мак,ечемик,овес,захарно и кръмно цвекло,конопът,соята,грахът,фията и рапицата,лозата и овошните дървета,тютюнът и зеленчуците.Почвата добре приема оборския и изкуствен тор.Системното унищожаване на горите довежда до керенни изменения в животинския свят.Изчезват горските хищници,сърните,орлите и другите хищни птици.Машинната обработка на земята и внасянето на химични препарати доведоха до унищожаването на някои видове животни и птици обитавашти нивите и ливадите. Написал Петър Йорданов Цанов (Кръстителски)
[редактиране] История
В землищто на Малорад има неизследвани праисторически селища.На една вискока равна тераса северно от Мешани бари в м. Пчелина има останки от селище,кето е обитавано през новокаменната епоха.Шесто хилядолетие пр.н.е. Това са били първите обитетели на околностите на днешното село.Разкрит е дебел културен пласт от останките на праисторическо селище.Тук са намерени глинени съдове,кремъчни ножове,каменни брадви и един меден връх от копие,представляващ археологическа рядкос.В двора на Герго Петров Рогозянски,които се намира на висчината над Голямата чешма в северозападната част на Малорад са открити огнища,фрагменти от глинени съдове,кремъчни и каменни оръдия на труда.През второто и първо хилядолетие пр.н.е. околностите на селото са обитавани от траките.Свидетелства за това са двете тракиски могили.Едната в двора на Могиланците,а другата в землището на запад от селото.И двете са вече напълно разрушени.Следи от селище обитавано в начлото на Бронзовата епоха са намерени в местността Гучувица (Смръдльовец).В м. Езерото има останки на селище от края на бронзовата епоха.Между различни други находки са открити куха бронзова брадва и бронзови фибули от късно желязната епоха.Това селище изглежда е съществувало и през римскта епоха и българското средновековие.Доказват го намерените археологическите материали.Случаино е изровена колективна находка от 93 броя римски сребърни монети с последна емисия от император Луции Вер (161-169 година)заедно с една гривна от сребърен плетен тел и глинен съд.В м. Горанова круша е имало голямо тракиско селище,обитавано през 5-2 век пр.н.е. там са намерени глинени съдове и вази с интересна форма и бронзови фибули.В м. Чаира личат останките от голямо средновековно селище.Намерените материали го датират от времето на първото и второ българско царство.Именно тук е било средновековното село Малорад.За името Малорад има няколко прадположения.Първото е,че името идва от Мали град-римско поселище с повече от 30 къщи които римляните наричали малки градове.Тези поселища пазели и поддържали римските пътища и били ползвани като станции за смяна на впряговете и отдих на пътниците.Наименованията латинско селище,латинска църква и латинско гробище,наличието на паметници с непознати писмени знаци навеждат на мисълта че името Мали рът води началото си от Мали град.Второто предположение е че името води началото си от старобългарското (Малоради).Третото предположение е че името е продължител на старобългарското (Мало рад)-малка воина,малка воиска. Последното и наи вероятно предположение е на археолога Богдан Николов.Името Малорад се определя от релефа на местността.То означава Мали рът,Малък рът (Рит малко бърдо).Средновековното селище е заварено от турските поробители в края на 14 век.Среща се в османски документи от 1620 година за събиране на данъци от раята с 12 домакинства.В друг документ от 1632 година домакинствата вече са 20. Не е проучено,чие владение е било Малорад в османската феодална система.В края на 18 век селото било опожарено от кърджалите.Опожарена и осквернена била и латинската църква.Една част от оцелелите малорадчани се скрили в оградите на запад от селото,други в горите на Смръдльовец,а трети забегнали в Влашко.След като отминала oпастноста хората се завърнали в селото възтановили жилищата си и заживели по старо му.В началото на 19 век ги налетяла чумата-враг по страшен и от кърджалиите. За кратко време смъртта покосила цели семеиства което показва разкрити гробове в които са намерени мъжки и женски скелет а между тях детски скелет.Ужасени селяните отново потърсили спасение в горите,кадето вярвали че ще се скрият от страшния мор.Кам 1835 г. те се заселили на запад от старото село в ниското покраи реката.Преданията разказват че страхът от чумата бил толкова голям че никои не смел да мине праз старото село,а по късно и да намерели там накит или златна пара не го докосвали,защото се страхували че са чумави. В края на 18 и началото на 19 век положението на зависимото населени се е влошава от продължителните воини,тежестите на които се понася от българското население.Въвеждат се нови данаци свързани с издръжката на турската армия.За омиротворяване на зависимото население турското правителство включва в местното управление (В меджлиса на каазите)влиятелни български чорбаджии.Малорад има такав от началото на 19 век.Това е Петър Гарвана.Тои е втората личност на Малорад взел участие в изковаването на съдбините на селото,а и на цялата Раховска кааза по онова време.Праз 1861 годин тук дошли 200 семеиства черкези.Населението били задължено да им постои жилища.На колонистите била отделена 4000 декара гора на запад от селото която те секли,горили и превърнали в обработваема замя.Пришълците били планински хора,ловци и разбоиници занимаващи се с кражби и грабежи.Правели много пакости на малорадчани.Тяхната култура,обичаи и начи на живот се сблъскали с тези на местното население.Черкезин се опитал да отвлече наи хубавата мома от селото. Тя била любима на Герго Томов Кръстев (02.04.1852-03.12.1922 г.)Герго убил черкезина и забягнал в Влашко.През 1876 г. е доброволец в сръбско-турската воина,а през 1877 г.-1878 г. -освободителната воина е опълченец в четата на Илъо Марков.През 1873 г. в селото са идвали пратеници ВРЦК да запишат доброволци за Ботевата чета.Според сведения събрани от стари хора,някои си Цеко от с. Еница е записал 30 души от Малорад,които трябвало да се присъединат към Ботева.Помощници на Цеко били Христо даскала от с. Бързина и Лукан от с. Галиче.Черкезите се организира ли за нападение на четата и това попречило на малорадчани да се пресъединят към Ботева.Освобождението на Малорад е бягството на черкезите от селото.При това бягство те отвлекли коли и добитък и четири български девоики.Освобождението сварва Малорад с около 130 къщи.След освобождението кмет на селото е Петър Каленски.Първите свободни избори се провеждат през 1879 г. и за кмет е избран Герго Цветков-Дифаня.Църквите и манастирите са светите места където българите пазели вярата и народността си.Малорад има своя църква още през 2 българско царство,която наричали Латинската църква.Тя носела името на Свети пророк Илия.Макар и опожарена,без покрив с опушени полуразрошени стени,продължавала вярно да служи на християните до 1848 г. За сватби,кръщанета,погребения и празници тя събирала хората.През 1848 г. започнал градежа на новата църква на високия баир на север от селото,Латинската църква била разрушена и с камъните й била завършена новата на която дали същото име СВ.Пророк Илия.Новата църква скоро се срутила.На мястото й построили друга,която осветили с името Успение на СВ.Богородица.В църковния двор построили килия,в която се учели децата на селото.През 1872 г. Свещеник е бил поп Димитър поп Дамян.1879 г. и тази църква се срутила и в 1882 г. е била построена сегашната.Маистор на сегашната църква е Уста Маистор Кънчо от Трявна.Най стария свещеник които е живял в спомени на малорадчани е от началото на 19 век,служил в Латинската църква е Никола Рашоевски.Той е бил погребан на изток от олтара на Латинската църква.През 1922 г. камъните от основите на църквата били извадени за построяване на мостове и чешми.Тогава били извадени и мощите на свещеника и заровени в двора на сегашнта.В гроба били намерени одеждите му разложени,обаче шарките направени от тел били запазени и от това се заключава,че там е бил погребан свещеника.Пък и самите му внуци които били живи по онова време и са знаели за гроба му в спомените на дедите и бащите си разказваха,че поп Никола бил интересна личност.Бил начетен и скромен човек.Ползва се с голямо доверие и почит.Имал вечен календар,по които обяснявал много събития и явления.Даже отгатнал кога ще умре.Интересна е смъртта му.В деня преди да умре бил на работа на полето.По пътя минал него съсед които отивал на воденицаи свещеникът му казал "Върни се да ми погребете останките,понеже аз утре ще умра по еди кое си време съседат му отговорил че се шегува понеже днес е на работа и продължил пътя си.Вечерта свещеникът си приготвил всичко,което му било нужно за погребението.Това се видяло страно на блиските му и те се отнесли с не доверие към него,но щом дошъл уречения час за голямо учудване на всички тои починал.В новата църква на баира прав свещеник е поп Дамян поп Димитров.Тази фамилия ражда свещеници до идването на поп Константин Митрев. 1847 г. е паметна в историята на Малорад.Сложено е началото на учебното дело.Открито е килиино училище в което се обучават 12 момчета и 2 момичета.Първият учител е Георги Петков Кършигорски от с. Долна Кремена.Учел се в родното си село,Черепишкя монастир и гр. Враца.Учителствувал е няколко години в различни села и през 1847 г. чорбаджии от Малорад го спазарили да открие училище в селото.Тои приема и остава в историята на Малорад като основател на учебното дело.Учителствува тук до Гергйовден на 1848 г. и на този ден е спазарен за учител в село Борован.Според тогава6ните правила за килиините училища учебната година започвала и завършвала на празника на Св.Георги Победоносец.След 1854 г. Кършигорски се главява като учител в село Галиче.На 17.05.1858 г. приема свещенически сан в Галиче и служи като такъв до своята смърт.Умира от холера в 1913 г. След него в Малорад учителствували:Иванчо Маруцин от Враца,Кръстьо Ценов от с. Девене,Николчо Илиев от Малорад,Цоло Иванов от с. Добролево които се оженва в селото и създава Цоловския род,Герго Осенеца от с. Осен,Георги Савов Денов от с. Галиче,Петко Цалков Хитов от с. Долна Гноеница и др.Иванчо Маруцин бил кръчмар и учел децата.Тои бил единствения грамотен човек на селото.Добри негови приятели били заможните селяни Веко Симеонов и Герго Стоянов които един ден спазарили крачмария да учи децата им Симеон Веков и Стоян Гергов.Приема и други деца.Учат в стая съседна на крачмата.След него учител става Николчо Сланьовски,спечели си слава на добър църковен певец.Обучeнието се водело на черковно славянски език.Наизустявяли са Кирилицата,Църковни песни и тропархимна на султан Азис.Пише ли на паникида (сандъче с пясак).Дисциплината била спартанска сурова.Физическите наказания били нещто обикновено-побои,фаланга,стригане на косите.От този период на килиното училище е останало малко нещо полезно за живота на прадедите ни. Друг голям род е Петърчовския. Първият от този род - Георги е дошъл по тези земи преди 170-180 год.И до сега може дасе види на една от къщите в селото - паметен надпис " 150г. - Петърчовски род", поставен от признателните потомци преди 25 години. НАСЕЛЕНИЕ Преброяване на населението:1620 г. -12домакинства;1630 г. 20 домакинства;1860 г. -220 двора;1872 г.-129 къщи и 254 венчила;1900 г. -1835 жители;1910 г. -2500 жители;1926 г.-3391 жители;1934 г.-4158 жители;1946 г.-4508 жители;1956 г. -4272 жители;1965 г. -4123 жители;1985 г. -3409 жители;1992 г.-2593 жители. Малорадчани загинали в Сръбско-Българската,Балканската,Междусъюзническата и Първата Световна Воина: 1.Косто Марков-Сръбско-Българската воина 34.Мл.П.Офицер Георги Ценов-Кобишница 2.Фелтфебел Петко Наиденов-Починал град Оряхово 35.Редник Никола Георгиев-Осман Факъ 3.Мл.П-Офицер Иван Ценов-Езли-Бей 36.Цветко Марков-Турски Муфрат 4.Цено П. Рамаданов-Езли-Бей 37.Георги Къчев-Цари Двор 5.Въло Иванов-Долинци 38.Васил Ценов-Гр.Кичево 6.Ефреитор Панчо Нецов-Аджилар 39.Георги Антов-гара Фортикоя6 7.Дамян П. Йорданов-Первела-Кота90 40.Зветко Велков-Чеган 8.Ст.П-Офицер Васил Лилов-Чеган 41.Герго Ценов-Цокал Баня 9.Доброволец Тодор Димов-Лозенград 42.Петър Славчев-Бараково 10.Редник Цаци Алиев-Одрин 43.Косто Василев-Осман Факъ 11.Цено Младенов-Димотика 44.Георги Върбанов-Есел Лий 12.Найден Иванов-Чорлу 45.Герго Иванов-Ези Бей 13.Цветко Иванов-Кошу-Кавак 46.Димитър Петров-Осман Факъ 14.Димитър Петков-Кошу-Кавак 47.Цено Цолов-Добрич 15.Димитър Павлов-Царево 48.Цанко Стаменов-Пловдив 16.Ефреитор Кузо Динков-Вратца 49.Лило Петков-Варна 17.Марко Илиев Гешков-Ези-Бей 50.Димитър Цеков-Варна 18.Редник Иван Савов-Град Лозенъ 51.Иван Петков-Осман Факъ 19.Иван Цветков Велковски-Джуанъ 52.Спас Георгиев-Безследно изчезнал 20.Цветко Петков-Чеган 53.Петър Гергов-Осман Факъ 21.Петър Макавеев-Кобишница 54.Илия Вълов-Осман Факъ 22.Гръгор Стоянов-Пехчево 55.Павел Ганчов-Осман Факъ 23.Ангел Тодоров-Чаталджа 56.Иван Гергов-Осман Факъ 24.Тано Вълов-Чаталджа 57.Димитър Гечов-Мраморница 25.Ако Велиев-Призрен 58.Цано Иванчов-Телица 26.Христо Кръстев-Люле Бургас 59.Дано Илиев-гр.Враца 27.Иванчо Петров-Петрич 60.Иван Стоянов-гр.Жраца 28.Иван Цветков-Чеган 61.Алия Дуров-с.Зеитинлък 29.Иванчо Димов-Чеган 62.Йончо Димитров-Безследно изчезнал 30.Герго Петков-Чеган 63.Васил Георгиев-Безследно изчезнал 31.Петър Венков-Връшка Чука 32.Иван П. Гарвански-Битуля 33.Герго Н. Жильов-Кубадин МАЛОРАДЧАНИ ЗАГИНАЛИ В АНТИФАШИСКАТА СЪПРОТИВА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1923 ГОДИНА 1.Ангел Савов Бърдарски 2.Нино Стаменов Гешовски 3.Петър Иванов Гевезииски 4.Цветко Илиев Сгориградски 1938-1944 ГОДИНА 1.Петър Димитров Крачуновски 2.Семко Петков Крачуновски(ПАРТИЯТА) 3.Цветан Петров Дуцов ЗАГИНАЛИ В ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1.Въло Иванов Бързашки 2.Въло Христов Цоловски 3.Петър Къчев Сланьовски 4.Станой поп Константинов УБИТИ СЛЕД 9.09.1944 г. 1.Боян Иванов Кожухарски(Убит в обществения карцер) 2.Цено Иванов Велковски 3.Цено Донков Белослатински 4.Васил Ценов Крачуновски 5. Крум Тошев Вачовски(Загинал в кариерите на лагера Бойчиновски
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
