Люс Иригаре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люс Иригаре и родена през 1930 година в Белгия и е френски феминист, психоаналитик, културен теоретик. Тя е най-добре позната с нейните книги Рефлекторът на другата жена (Speculum of the Other Woman, 1974) и Този пол, който не е един (This Sex Which Is Not One, 1977)
Биографични бележки
1955 - Магистърска степен, Лувенски университет
1955-1959 - прeподава в училище в Брюксел
1960 - мести се във Франция
1960 - Посещава семинарите на Лакан, където е обучавана и става аналитик.
1961 - Магистърска степен по психология, Парижки университет
1962 - Диплома по психопатология
1968 - Докторантура по лингвистика
1970-1974 - преподава във Винсентския университет, член на Ecole Freudienne de Paris (EFP), училище ръководено от Лакан
1969 - анализира Антоанет Фуке феминистки лидер за онова време
Концептуализации
Иригаре е вдъхновена от психоаналитичните теории на Жак Лакан и деконструктивизма на Жак Дерида. Тя има три главни намерения в нейната работа: да изложи наяве мъжката идеология, лежаща в основата на цяла нашата система на значения и по този начин де факто на целия наш език, да създаде женска система на описание и включване, която да предостави положителна полова идентичност за жените, и да установи отношение на между-субектна връзка на това да "бъдат двама" - мъжа и жената. Една от нейните ключови концепции е тази за "логиката на същото" или фалогоцентризма, концепция изразяваща как обществените две родови категории - тези за мъжа и жената, всъщност са просто една, и това е тази за мъжа, който е направен универсален референт.
Иригаре е жестоко критикувана от Алан Сокал и Жан Брикмон в " Интелектуални измами" за това, че твърди, че E=mc² е сексистко уравнение (понеже привилегирова скоростта на светлината) и за твърдението, че флуидната механика е пренебрегната и въобще "nропусната" от "мъжката" наука, защото последната предпочита да се занимава с твърди мъжки предмети, много повече от женските флуиди.
Външни препратки
