Луна 2
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Апаратът Луна 2 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | ОКБ-1 |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Луната |
| Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
| Запуск | 12 септември 1959 г. Байконур |
| Стартова установка | СС-6/Р-7 (8К72) |
| Маса | 390,2 kg |
| Важни събития | сблъсък с Луната |
| Продължителност | 33,5 часа |
| Състояние | разрушен |
| Интернет страница | [ ] |
| Оборудване | |
|
|
Луна 2 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът става първият обект с човешки произход на повърхността на друго небесно тяло след сблъсъка си с повърхността на Луната в областта Маре Серенитатис (Mare Serenitatis) в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик. Апаратът по констукция е подобен на Луна 1, запазвайки сферичнита си форма с монтирани антени и инструменти. Оборудването включва радио-телеметрична система, магнетометър, гайгеров брояч, синтилатор, микрометеоритен детектор. Не са монтирани ускорители.
Най-значимото откритие, направено с помощта на апарата, е съществуването на слънчевият вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. Луна 1 загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток.
След запуск и ускорение до втора космическа скорост на 13 септември 1959 г. Луна 2 се отделя от третата степен на ракетата-носител, която следва апарата по траекторията му към Луната. На 13 септември бива изпуснат натриев газ, олесняващ следенето на апарата, както и представляващ експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. На същия ден 33,5 часа след запуск сигналите от апарата спират внезапно, сочейки сблъсък с Луната на място с координати от 0° и. д. и 29,1° с. ш. След около 30 минути и третата степен на ракетата-носител се сблъсква с лунната повърхност. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната.
Съдържание |
[редактиране] Луна 2 и радиационните пояси на Земята
Данните от апарата сочат промени в електронния поток и енергийния спектър на радиационния пояс на Земята. Обордуването включва магнетометър сходен с този на Луна 1, с обхват от -750 до +750 nT и грешка от 12 nT. Апаратът поддържа въртене около голямата си ос с период от 840 s и прецесия от 86 s. Данните от магнитометъра се отчитат приблизително веднъж на минута. Според командването на мисията, точността на измерените магнитни полета е 50 до 100 nT. Потвърдени са стойностите на интензивността на радиацията в земните радиационни пояси, както и, че магнитното поле на Луната е най-много 100 nT в близост до повърхността.
[редактиране] Гербове на СССР
Апаратът носи на борда си три комплекта гербове на СССР, два от които са сферични и с повърхност, съставена от петоъгълни елементи. В центъра на сферите се намират експлозиви с цел разпръскване на елементите по повърхността на Луната при падането на апарата. Елементите са изпълнени от неръждаема стомана и носят релеф на герба на СССР, както и „септември 1959“. Третият комплект гербове се намира на третата степен на ракетата носител, която се сблъсква с Луната 30 минути след апарата. Състои се от капсула, запълнена с течност и множество алуминиеви парчета с отпечатани герба на СССР, „септември 1959“ и „СОЮЗ СОВЕТСКИХ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ РЕСПУБЛИК“.
На 15 септември 1959 г. Никита Хрушчов подарява на Дуайт Айзенхауер един сферичен комплект от гербове.
[редактиране] Виж още
- Синус Луникус (Sinus Lunicus)
- Списък на обекти с човешки произход на Луната
