Луи XV (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Луи XV (1710-1774) крал на Франция от 1715 до 1774 г.Надживявайки по чудодеен начин семейството си, в началото на царуването си Луи се ползва с огромната подкрепа на френския народ. Неуспеха му обаче да реформира монархията и да води успешна европейска политика, го прави при смъртта му един от най-непопулярните френски крале.
Луи XV е кралят с най-противоречива личност в историята на Франция. Въпреки, че е наклеветен от историците, съвременните изследвания показват, че той всъщност е бил много интелигентен и изцяло е бил отдаден на каузата за развитието на най-голямото кралство в Европа. Неговата нерешителност и плахост се крият зад маската на властен крал и това обяснява лошите резултати от царуването му. В много отнощения Луи е предшественик на буржоазните владетели в романтичния 19 в. Въпреки, че наследява ролята на имперски крал от прадядо си Луи XIV, Луи XV не цени нищо повече от интимния живот и великолепието на двора си. Загубил майка си още като дете, Луи винаги е копнял за майчинско присъствие, което той се опитва да намери в непрекъснатата женска компания. Нещо заради, което е наклеветен след смъртта си.
Луи XV е роден във Вверсай на 15 февруари 1710 г. докато неговият прадядо Луи XIV все още е на трона. Той е син на Луи, херцог на Бургундия и на Мари - Аделаида Савойска. Мари - Аделаида е била много жизнена жена, към която старият крал Луи XIV е бил много привързан, и младата двойка, дълбоко влюбена в един друг (доста необичаен факт за кралския двор във Версай), подмладява дворътна старият крал и стана центърът на атракцията в Версай. Луи XV има брат, Луи, херцог на Техният баща, херцогът на Бургундия е най-големият син на Луи, великия Дофин, който е единственият син на Луи XIV. Херцогът на Бургундия има два по-млади братя : Филип, херцог на Анжу, който скоро е избран за испански крал като Фелипе V и Шарл, херцог на Бери. По този начин, до 1710, Луи XIV имаше много мъжки наследници : един син, три внуци, и два правнуцивнуци от неговият най-голям внук.Последвалите драматични събития променят цялостно кралското семейство. През 1700 г. херцогът на Анжу става крал на Испания, наследявайки короната по линия на баба си Мария Тереза. Във войната за испанското наследство новият испански владетел трябва да се откаже от претенциите си за френския престол. Англия не може да понесе испанската колониална империя да бъде под управлението на силен френски крал. Големите проблеми за кралската фамилия обаче настъпват през 1711 г. Тогава през април Дофинът Луи умира неочаквано и нхерцогът на Бургундия става наследник на трона. Година по-късно енергичната Мари-Аделаида Савойска се разболява от едра шарка и на 12 февруари 1712 г. умира. Престолонаследникът Луи Бургундски съкрушен от смъртта на любимата си жена, в рамките на една седмица също умира от едра шарка. Тогава става ясно, че и двамата им сина са заразени съшо от едра шарка. Докторите пускат кръв на новия престолонаследник, херцогът на Бретан, но той умира на 8 март 1712 г. Живота на по-малкия му брат (бъдещия Луи XV) е спасен от неговата гувернантка мадам дьо Вентадур, която забранява на докторите да му пускат кръв и сама поема лечението му. През 1714 г. пък умира третият внук на Луи XIV, херцог Шарл дьо Бери.
По този начин Луи XIV изгубва четири мъжки потомци само за три години и съдбата на династията сега зависи от оцеляването на четиригодишното момче. Ако то съшо умре, короната трябва да се наследи от херцог Филип Орлеански, племенникът на Луи XIV и първи братовчед на покойния Дофин. Изглежда обаче доста вероятно, че Фелипе V ще се откаже от договора, според който той няма претенции към френския трон и една нова голяма европейска война, вкл. и френска гражданска са неизбежни. Именно затова животът на малкия Луи е денонощно пазен. Освен това малкия престолонаслесник е сирак, без родители и никакви чичовци или лели, освен краля на Испания и няма първи братовчеди. Всичко това оформя по-късно характера на краля. Към краят на август 1715, Луи XIV е на смъртно легло, болен от гангрена. На На 26 август, той вика при себе си петгодишния си правнук Луи и му казва прочутите думи:" Моето дете, вие ще бъдете велик крал. Не ме имитирайте в моя интерес към дворците и войните. Опитвайте се , да живеете в мир със своите съседи. Винаги следвайте добрия съвет. Опитайте се да поправите страданието на хората, на които аз съм навредил." Шест дни по-късно, мъжът който управлява Франция повече от 50 години умира, и Луи XV беше незабавно е коронясан като новият крал на Франция.
Луи XIV няма приживе няма доверие на племенника си Филип Орлеански и в завещанието опфределя извънбрачният си син херцог Луи дю Мен за регент на бъдешия крал. На 2 септември 1715 г. Парижкия парламент се събира, за да оповести регенството. Орлеанския херцог сключва сделка с Парламента, като му предоставя възможността дса отменя кралски декрети, нешо което Луи XIV е забранил. Така парламентаристите обявяват завещанието на покойн ия крал за невалидно. 41 годишният Филип Орлеански е обяен за единствен регент на малолетния крал, а дворцовият преврат е описан от Сен-Симон. Регентът взема решение да премести правителството в Париж и кабинета във Версай е разпуснат.
Регентът ръководи държавните дела от парижкия си дворец Пале Роял. Малкия Луи XV е преместен в средновековния замък Венсен, който се намира в околностите на Париж ( на 7 км. източно от френската столица), където въздухът е сметнат за по-здравословен. По-късно той зааживява в двореца Тюйлери в Париж, близо до Пале Роял, за да е под контрола на регента. През 1717 г. младият крал е отделен от гувернантката си дьо Вентадур и надзирателя си херцог дю Мен. С образованието му е натоварен Андре Еркюл дьо Флюри, а му помага херцог дьо Вилроа.Херцогът, стар придворен обича да изтиква на преден план таланта на своя ученик. По време на безбройните церемонии малкия крал трябва да се учи, да крие своите чувства и естествената си свитост. Така Луи придобива студеното си държание, което в зреялата си възраст неизменно ще демонстрира. Флюри дава отлично образование на Луи XV, заедно с прочути професори като географа Гийом Делил. Младият крал е извънредно любопитна и контактна личност. Той е страстен читател. Като просветен човек, той настоява във Френския колеж да се създадат отдел по физика (1769) и отдел по механика (1773). Амбициозния Флюри се възхищава на краля, но и има огромни влияние върху него.
Филип Орленаски в търсене на подкрепа за своето управление, поощрява благородниците, които са лишени от власт при царуването на неговия чичо Луи XIV.Филип позволява на аристокрацията да участва в управлението. През 1717 г. е сключен съюз с Великобритания с цел, да се попречи на испанския крал Фелипе V, да претендира за френската корона при една евентуална смърт на Луи XV. Изправен пред липса на добри държавници сред благородниците, през 1718 г. Орлеанския херцог връща старата администрация от държавни секретари. Близкият до регента кардинал Дюбоа е назначен за пръв министър през 1722 г. В опит да напълни държавната хазна Филип Орлеански, той поощрява знаменитите финансови схеми на шотландския банкер Джон Лоу, които скоро водят до провал и разорение за много хора. През 1721 г. Луи XV. е сгоден за братовчедка си Мария Ана Виктория, дъщеря на чичо му Фелипе V. Младият крал не проявява никакъв интерес към годеницата си и трите и години престой в Париж му носят само досада. През юни 1722 г. младият крал и дворът му се завръщат във Версай. През октомври същата година Луи XV е коронясан в Реймс. На 15 февруари 1723 г. кралят е обявен за пълнолетен. Той остава държавните дела на Филип Орлеански, но вече като пръв министър след смъртта на кардинал Дюбоа през август 1723 г. През декември същата година умира и самият Орлеански дук. Следвайки съветът на Флюри, Луи XV назначава като пръв министър братовчед си херцог дьо Бурбон. Кралят не участва във вземането на решенията при управлението на Бурбонския дук за разлика от доказани спекуланти като Бертелод дьо Пиньоф и банкера Дюверне. Новият пръв министър е разтревожен за здравето на краля не толкова от загриженост за него или бъдещето на династията, колкото от желанието си да предоврати възкачването на трона на Орлеанския клон на Бурбонската династия. Херцогът се притеснява, че испанската инфанта не може да роди деца на краля и така ще осигури династията. Затова херцогът, който е неблагоприятно настроен къкм Испания, изпраща инфантата обратно в родината и и започва да търси достатъчно зряла европейска принцеса, която да роди дофин.Така изборът пада върху 21 годишната дъшщеря на детронирания полски крал Станислав I Лежински. Бедна, следвана от разореното си семейство Мария Лежинска е добродетелна и очарователна. Тя е от род, който никога не е и мечтал, че ще се сроди с френското кралско семейство.Бракът е сключен през септември 1725 г.
Младият крал се влюбва в съпругата си, която е със седем години по-възрастна от него. Бракът на бедна принцеса като Мария Лежинска с най-силният владетел в Европа е сметнат за крайно неподходящ в другите страни. Управлението на Бурбон е маркирано от преследвания на хугеноти, няколко парични реформи и приемането на нови данъци. Данъчната реформа на Бурбон води до икономическа депресия в страната.През 1726 г. кралят освобождава непопулярният Бурбон, който планира война срещу Испания и Австрия. За негов наследник Луи XV определя старият Флюри.Кардиналът управлява от 1726 г. до смъртта си през 1743 г. с пълното одобрение на кралят. Този период е най-спокойният и благополучният от царуването на краля. Управлението на Флюри е наречено "период на възстановяване". Флюри се ползва с подкрепата на краля срещу интригите на двора и заговора на останалите министри. С помощта на главния контрольор на финансите Мишел Робер дьо ла Пелетиер Фортс и Филиберт Ори Флри стабилизира френската валута (1726) и през 1738 г. държавния бюджет вече е достатъчно добре балансиран. Икономическия просперитет е главната задача на управлението на Флюри: комуникациите са подобрени и се изгражда национална пътна мрежа. До средата на 18 в. Франция има най-голямата и осъвременена пътна мрежа в целия свят, като много от пътищата, построени от Флюри се използват и днес. Морската търговия също е стимулирана и оборота и се увеличава от 80 до 308 милиона ливри. Колберистките закони обаче затрудняват промишленото развитие. Силата на абсолютната монархия е демонстрирана с потушаването на янсенизма и галиканската опозиция. Във външната политика Флюри търси мир на всяка цена. Неговата политика е основана на съюз с британците и сдобряване с Испания. През 1729 г. с третата си бременност кралицата най-сетне ражда син, Луи дофин на Франция. Раждането, което подсигурява съществуването на Бурбонската династия е посрещнато с огромно олдобрения и е чествано в цялата страна. Кралската двойка е влюбена и кралят се ползва с народната любов. Раждането на дофина прекратява проблема с наследяването и вероятната война с Испания, която би произтекла с този проблем. Въпреки миролюбивата политика на Флюри през 1733 г. кралят е убеден от държавният си секретар Жермен Луи Шавелин, да се намеси във Войната за полското наследство, за да върне на полския трон тъста си Станислав Лежински. Франция също така се надява, да придобие херцогство Лотарингия в борба с неговият владетел Франсоа дьо Лорен, който е сгоден за дъщерята на австрийския император Карл VI, Мария Тереза и така ще бъде застрашена северната френска граница. Нерешителната френска намеса на изток е неспособна да обърне военните действия и Станислав не успява, да се върне на полския престол. На запад френските войски завладяват Лотарингия и мирът е възстановен през 1735 г. С договорът от Виена (ноември 1738) Станислав е компенсиран с Лотарингското херцогство, което трябва да премине към кралския домен след неговата смърт. Е замяна Франсоа дьо Лорейн става херцог на Тоскана. Войната изразходва малко финансов и човешки ресурс за Франция, а и е успех на френската дипломация. Придобивката на Лотарингия е последното разширение на френската територия до Революцията.След този успех, посредничеството на Франция между Австрийската империя и Турция води до договора от Белград (септември 1739), който прекратява войната в полза на турците, които са стар френски съюзник срещу австрийските Хабсбурги. Като резултат през 1740 г. Франция сключва договор с Турция за търговските капитулации, които дават предимство на французите в търговията в Близкия изток. Издигнат е и престижа на самия Луи XV като арбитър в Европа.През 1740 г. смъртта на император Карл VI и наследяването му от дъщеря му Мария Тереза водои до Войната за австрийското наследство. Старият Флюри вече няма достатъчно сила, за да се противопостави на войната и кралят отстъпва под натиска на антиавстрийската партия. Франция сключва през 1741 г. съюз с Прусия. Франция започва стария цикъл на водене на войни от времето на Луи XIV. Флюри умира през януари 1743 г. и не вижда края на войната. Следвайки примера на своя прадядо Луи XIV, кралят започва да управлява без пръв министър, установявайки свое лично господство. По времето на смъртта на своя учител Флюри, кралят е едва 33 годишен. Той живее няколко години щастливо със своята предана съпруга, която почти всяка година му ражда дете. Кралицата се уморява от непрекъснатите си бременности, докато кралят пък се уморява от задушаващата и любов. Освен това почти всички деца, които ражда Мария Лежинска са момичета, което вбесява Луи XV. От 10 родени деца само две са момчета и едно от тях живее до зряла възраст (дофинът Луи). През 1734 г. кралицата за пръв път се оплаква от изневерите на своя съпруг. Кралят започва връзка с мадам дьо Мели, след това със сестра и мадам дьо Вимтил и след нейната смърт с по-малката сестра херцогиня дьо Шатору. В това време Мария Лежинска се отдава на религията. Една година след смъртта на Флюри се случват драматичните събития от Метц (август 1744), които оставят дълбока рана в психиката на краля и променят френския политически живот. Луи напуска Версай, за да поведе лично армията си във Войната за австрийското наследство. Ранен сериозно край Метц, докторите мислят,че смъртта на краля е неизбежна. Местното население започва да се моли на Бога, а спаси краля. Неговата метреса Шатору, която го придружава е освирквана от хората и е принудена да напусне града, за разлика от кралица Мария, която е посрещната много топло от населението в града.Първият свещенник на краля отказва, да му опрости греховете, преди Луи да ги признае публично. Признанието на краля смайва населението и подронва сериозно престижа на монархията. Луи XV оцелява, но усещането за вина го мъчи при всяко негово прелюбодеяние. През февруари 1745 г. на един маскен бал в чест на брака на дофина, Луи се запознава с мадам дьо Помпадур. Тя е дъщеря на член на голямо банкерско семейство, което е намесен в интригата довела по-рано до смяната на Бурбонския херцог с кардинал дю Флюри. Красива, интелигентна и образована, Помпадур искренно се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите, произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Обществото навремето приема без проблеми метресите на Луи XIV с изключение на мадам дьо Ментенон, тъй като те произхождат от висшата аристокрация и не оказват влияние върху политиката, водена от покойния крал.Затопва връзката на Луи XV с Помпадур се приема като голям позор. Скоро странаа е пълна с клевети по адрес на кралската любовница. Въпреки многото критики, Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство по време на царуването на Луи XV. Покровител на изкуствата, маркизата събира огромна колекция най-различни художествени произведения в своите имения. Тя е с приносз а развитието на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа. Мадам дьо Помпадур финансира редица художници и занаятчии. Тя е забележителна и в архитектурата. Тя е отговорна за построяването на Плас дьо Конкордм както и за Военния дом в Париж, изграден от Жак Анж Габриел. Освен това Помпадур е либерална и зашитава непрестанно Енциклопедията срещу атаките на църквата. Поддръжничка на философията, Помпадур се опитва да приобщи краля към идеите на френските просветители. Разточителната демонстрация на лукс в различните имения е една от основните причини за критиките срещу маркизата, въпшреки че богатото и семейство неведнъж дава пари на правителството и спасява държавата от фалит. Всичкото и имущество е завещано на държавата и след нейната смърт става собственост на короната. Маркиза дьо Помпадур официално заживява във Версай, като получава няколко апаррамента на втория етаж. Там тя организира вечери за краля с избрани гости,м далече от великолепието и етикета, който Луи ненавижда. Атмосферата е толкова опростена, че самият Луи XV сервира кафе по време на вечерите. Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Благодарение на Помпадур, кралят получава интимността и нужното женско присъствие от, които е лишен в детството си. С разклатено здраве след 1750 г. Помпадур вече не е нищо повече от приятелка на краля. Въпреки края на сексуалната им връзка, маркизата остава близка до краяля до смъртта си. Тя повече от всеки друг се опитва, да разбере характера на Луи и неговите желания. След 1750 г. Луи има своите мимолетни връзки, които крие в малка резиденция, най-известната от които с Луи О`Мърфи. Легенадата за тези връзки обаче е преувеличена, но въпреки това допринася за лошата слава на Луи XV. Всички тези любовни истории не отделят краля от държавните дела, но той няма неуморимата воля на своя прадядо Луи XIV. Той е свикнал да управлява държавата 17 години със съветите на Флюри. След смъртта на Флюри Луи XV управлява без пръв министър. Въпреки, че е по-интелигентен и образован от прадядо си, Луи няма неговата воля. Кралят се бои да вземе решение, смятайки че то може да се окаже погрешно, а околните да са прави. Той винаги се държи приятелски със своите министри. За тях е трудно пък често да разберат мислите на Луи. Обикновенно той им дава свобода на действие и те никога не получават от него предупреждения или знак на неудовлетворение. Но и често самиаят Луи XV води тайна дипломация, без да се допитва до министрите си. Повечето от рабоатата на правителството се върши в комитети, начело с министри, които съвещават без кралят. Луи XV ръководи Висшия съвет, създаден от прадядо му, който е отговорен за религията, дипломацията и войната. Той позволява на различни политически фракции да се съревновават за власт и влияние. Едната се ръководи от Граф Аржансон- военен министър и се противопоставя на партията на философите, начело на която е главния контрольор на финансите Арновил. Философската партия е поддържана от мадам дьо Помпадур до смъртта и през 1764 г. Маркизата е за реформиране на държавата. Поддържана от семейството си, тя въздейства върху краля за назначаване на министри. Ръководейки се от съветите и, кралят извършва справедлива фискална политика, замислена от Машот Арновил. За да финансира феидицта, който през 1745 г. е 100 милиона евро, Арновил създава общ данък от 20 процента за всички доходи, който засяга привилегированите класи (1749). Този удар по привилегирования статус на аристокрацията и духовенството е първия във френската история и е препоръчван преди десетилетия на Луи XIV от Вобан. Новия данък е посрещнат с голямо недоволство от представителите на двете съсловия в парламентарните щати, които все още имат правото да одобряват данъчните промени. На новия данък се противопоствят още Църквата и Парламента. Убеден от свитата в своя двор, кралят се отказва и през 1751 г. освобождава духовенството от новия данък.Това е първото поражение на краля в опита му да обложи двете привелигировани класи. Като вследствие от тези опити за реформа, Парламента използва конфликта между духовенството и янсенистите като предлог, за да отправи протест то краля (април 1743), с който се обявява за единствен защитник на монархията. Външната политика на краля изглежда объркана. Смъртта на Флюри е във времето на Войната за австрийското наследство, която противопоставя французи и прусаци на британци, холандци и австрийци. Последния етап от войната е маеркиран от няколко френски победи: Фонтеноа (1745), Рокурт (1746) и Лауфелд (1747). Битката при Фонтеноа е спечелена от маршал дьо Сакс и е една от най-големите победи на французите над британците. Като вследствие от тези победи Франция окупирва австрийските Нидерланди (Белгия), които по това време са най-богатата област в Европа. По този начин Луи XV изпълнява старата френска мечта за северна граница при поречието на Рейн. Кралят достига зенита на своята популярност. Договорът от Екс Ла Шапел (1748) обаче за учудване на всички възстановява всички австрийски владения. Луи XV не е войнствен крал като прадядп си Луи XIV и изглежда доволен от състоянието на кралството си, оформено като шестоъгълник. Той предпочита да го развие, вместо да го разширява. Кралят обаче сключва мира като монарх, а не като търговец. Последствията от договора обаче са катастрофални за реномето на Луи във Франция. Навремето хората прощават на Луи XIV за неговите метреси, високите данъци и другите своеволия, заради успешните войни. Затова договорът в Екс Ла Шапел е посрещнат в страната с недоверие към краля и горчивина. Историците смятат, че през 1748 г. за пръв път се заражда националнизма във Франция, нещо което Луи XV не разбира. Постепенно след тази година популярността на краля започва да запада и никога не се възстановява. През 1756 г. Луи започва да работи за нов дипломатически съюз. Наближава нов военен конфликт. Британци и французи враждуват в Северна Америка без да е обявена официално война. През 1755 г. британците пленяват 300 фреенски кораба в нарушение на международното право. На 16 януари 1756 г. Великобритания и Прусия подписват договор за неутралитет. В Париж и Версай Партията на философите не крие своето разочарование от предателството на пруския крал Фридрих II, на който философите гледат като на приятел. Пруският владетел е мотивиран да разшири територията на страната си без да подбира средствата за това. Той изоставя френския си съюзник още по време на Войната за австрийското наследство, подписвайки отделен мирен договор с Австрия през декември 1745 г., което ядосва французите.Маркиза дьо Помпадур ненавижда Фридрих II, който се изказва пренебрежително за нея, наричайки един от пуделите си "Помпадур". Същевременно френските министри осъзнават, че Австрийската империя не е онази заплаха за страната им, каквато е била някогашната Хабсбургска държава от 16 и 17 в. Новата опасност е набиращата сила Прусия. Философите и маркизата надделяват над краля, да извърши една съшинска "дипломатическа революция" в Европа, През април 1756 г. Франция и Австрия склчват политически и военен съюз във Версай. Договорът подписан на 1 април 1756 г. е обратно на полтиката водена от Анри XIV, Ришельо, Мазарини и Луи XIV и така се слага край на един повече от 200 годишен конфликт между французите и Хабсбургската династия. В края на август 1756 г. Фридрих II звладява Саксония без да обявява война, като се възползва от неподготвените за военни действия саксонци и австрийци. Тези действия на пруския крал шокирват Европа и особенно Франция. Съпругата на дофина е дъщеря на електора на Саксония и претърпява аборт при новината за окупирването на Саксония. Луи XV няма друг избор освен да започне война. Междувременно на 18 май 1756 г. Великобритания обявява война на Франция.В страната недоволството нараства най-вече заради политическата некомпетентност на краля и огромните разгоди на кралския двор. Въпреки, че разходите на двора са по-малки от тези в Русия, освен това голямата част от тези харчове помагат за развитието на изкуството. Френската култура е най-добратата в Европа и се копира на целия континент. За недоволството срещу Луи допринасят безспорно и клеветите срещу него и маркиза дьо Помпадур. Може би всичко споменато по-горе вдъхновява Робер Дамиен, да опита да убие Луи XV. На 5 януари 1757 г. Дамиен влиза във Версай и подобно на хиляди хора всеки ден, иска да се помоли на краля за нещо. В 6 следобяд кралят отива да посети дъщеря си в нейните апартаменти в Трианон, където остава през целия ден. Когато кралят влиза в мраморния двор между двата реда с гвардейци се насочва към каретата си, когато неочаквано от тъмнината се появява Дамиен и намушква кралят с нож. Острието засяга Луи XV между 4 и 5 ребро. Кралят, който кърви, остава спокоен и иска да види свещенник, мислейки си че умира. Вика кралицата, за да и поиска прошка за изневерите си. Луи XV обаче оцелява. По- всяка вероятност той е опазен от дебелите дрехи, които носи в онзи студен ден, които омекотяват удара и предпазват вътрешните органи на тялото му. Според слуховете острието прониква само с 1 см. , нещо което ще накара Волтер да подиграе краля, казвайки, че е станало "леко убождане". Дамиен, който е умствено болен е слуга на член на Парламента и там чува много критики срещу краля. Комбинирано с брошурите срещу Луи и Помпадур, той решава, че трябва да спаси Франция, като убие Луи XV. Според други източници, той не иска да убие краля, а само да го предупреди, за да се поправи. Това е първият случай за опит за обийство на фенски крал след покушението срещу Анри IV, извършено от Жак Раваяк на 14 май 1610 г. Кралят прощава на Дамиен, но не може да го отърве от делото срещу него. То се гледа в Париж и на 28 март 1757 г. Дамиен е екзекутиран на площат "Грев" в Париж след многобройни мъчения. Независимо от съчувствието на населението заради опита за убийство, Луи остава непопулярен. Ужасната екзекуция е атакувана от философите, които го намират за сянка от миналото. В интерес на истината Луи XV няма нищо общо с метода на екзекуцията. Той е избран от Парламента, чиито фенове искат да се сближат с краля, след като по- рано се бяха разбунтували срещу опита му за данъчни реформа и поддръжката им за янсенизма. Гражданите са разярение най-вече от това, че Луи не се разделя с маркиза дьо Помпадур, въпреки ясния сигнал, даден му от Дамиен. Париж е залят с плакати, съдържащи заплахи за убийството на краля. Луи показва достонство и приема спокойно опита за убийство, но в следващите седмици потъва в дълбока депресия. Той е убеден, че води погрешна политика и всички опити за реформа са изоставени. Подстрекаван от Помпадур кралят освобождава граф Аржансон и Машот Арновил. В правителството влиза херцог дьо Шоазьол. Луи XIV оставя Франция във финансов колапс. За нещастие неговият наследник Луи XV не решава тези проблеми заради нерешителността си. Във Версай кралят и благородниците показват знаци на досада и монархията започва, да запада. Луи знае за заплахите към семейството му и въпреки това не се опитва, да ги осуети. Популярна е фразата на Луи "след мен, ще дойде потоп". Луи XV изразходва много енергия в преследване на жени. Бракът му с Мария Лежинска му носи много деца, но той е вечно неверен на кралицата. Някои от метресите му Помпадур и графиня дьо Бари имат огромно влияние и върху държавните дела. Отначало кралят е наричан "многообичният Луи". Слабото му и неефективно управление е в основата на по-късната френска революция. В края на живота си Луи е мразен от народа си. По време на царуването на Луи Франция придобива Лотарингия и Корсика, но в Седемгодишната война Франция губи колониалната си империя за сметка на Великобритания. Договорът в Париж (1763), който слага край на Седемгодишната война е унизителен за Франция. Тя губи владенията си в Индия, Канада и поречието на Мисисипи. Въпреки, че запазва Ню Орлеанс и земите западно от Мисисипи и Гуаделупе, този договор полага началото на изоставянето на Новия свят. Френският престиж в Европа достига най- ниската си точка. Крал Луи XV умира от едра шарка във Версай. Той е първия Бурбон, чието сърце не е извадено и поставено в специална каса. В тайна церемония, посетена от един придворен, Луи е погребан в Сен Дени. Тъй като дофинът умира 9 години по- рано, той е наследен на трона от първородния си внук херцог Луи дьо Бери (Луи XVI). Лошото управление на държавните финанси и възмутителния личен живот на краля са проблеми, които ще тежат на неговия наследник.
