Луи Пол Мари Леже
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Луи Пол Мари Леже френски славист |
|
| Роден: | 13 януари 1843 г. Франция |
|---|---|
| Починал: | 30 април 1923 г. Франция |
Луи Пол Мари Леже (Louis Paul Marrie Leger), наричан на български също и Леге, е френски славист, почетен член на БАН (1884 г.), член на академиите на науките в Петербург, Белград и Букурещ.
Завършва право в Париж. Преподава курс по славянска литература в Сорбоната, след това в "Колеж дьо Франс". През 1868 г. защитава докторската си дисертация "Св. св. Кирил и Методий".
След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България - "класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър", според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата "Сава, Дунав и Балканите"(1883 г.).
През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в "Колеж дьо Франс". Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. През същата година издава книгата "La Bulgarie".
Някои от многобройните му трудове са:
- "Славянски свят" (1873 г.),
- "Славянски проучвания" (1875 г.),
- "Нови славянски проучвания" (в 2 ч. – 1880 г. и 1896 г.),
- "Руси и славяни" (в 3 ч. – 1890 г., 1896 г. и 1899 г.),
- "Турци и гърци против българите в Македония" (1904 г.),
- "Сърби, хървати и българи" (1913 г.) и др.
[редактиране] Източници
- http://focus-news.net от 13 януари 2006 г.
