Лоурънс Даръл
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лоурънс Даръл британски писател |
|
| Роден: | 27 февруари 1912 Дарджийлинг, Индия |
|---|---|
| Починал: | 7 ноември 1990 Сомиер, Франция |
Лоурънс Даръл (Lawrence Durrell) (1912–1990) е англо-ирландски поет и писател – романист, драматург, есеист, известен най-вече с тетралогията „Александрия“ (1957–1960), хроника на живота на множество различни герои непосредствено преди и по време на Втората световна война. Има малко автори, които са оставили такава незаличима следа в литературата на 20 век като Лоурънс Даръл. Мнозина вярват, докато Лоурънс Даръл е все още жив, че Нобеловата награда за литература му е сигурна. За съжаление, не я получава.
Лоурънс Даръл е роден на 27 февруари 1912 г. в Дарджийлинг, Индия, „в подножието на Хималаите“, както ще заяви по-късно – по-скоро поетично свидетелство, отколкото географски факт. Баща му Самюел Даръл е британски строителен инженер, а майка му Луиза (Дикси) Даръл е от чисто ирландско протестантско потекло. И двамата родители на Даръл са родени в Британска Индия.
На 12-годишна възраст Лоурънс заминава за Англия, където през 1928 г. завършва средното си образование с не много висок успех. Неколкократно се проваля на приемните изпити за Кеймбридж и за известно време е пианист в един джаз-клуб в Лондон. През този период среща Нанси Майърс, своята първа жена. През 1930 г. отива в Париж, където започва кариерата му на писател. Там се сприятелява с различни писатели, един от които е Хенри Милър, станал негов наставник. Двамата поддържат кореспонденция в продължение на повече от 45 години.
През 1935 г. Даръл се премества на остров Корфу, където се е установила майка му. Няколко от неговите творби, писани по-късно, са свързани със средиземноморските страни. Неговият брат Джералд Даръл описва живота там в книгата си „Моето семейство и други животни“ (1956). В периода между 1934 и 1940 г. Лоурънс Даръл редактира малкото списание „Бустър“ (Booster), което по-късно е преименовано на „Делта“. Първият роман на Даръл, който заслужава внимание, е „Черната книга: едно състезание“ (The Black Book: An Agon), е публикуван в Париж през 1938 г. Това е леко порнографска фантастика, силно повлияна от Хенри Милър. Във Великобритания този роман е издаден едва през 1973 г. В него се разказва как главният герой Лоурънс Лусифър се бори да избяга от духовната стерилност на умираща Англия и открива топлината и плодовитостта на Гърция.
През Втората световна война Даръл работи като прес-аташе в британските посолства в Кайро и Александрия от 1941 до 1944 г. След войната заема дипломатически и преподавателски длъжности. Работи на Родос, в Белград и се установява на Кипър през 1953 г. През 1947 и 1948 г. е директор на Института на Британския съвет в Аржентина. Наблюденията върху дипломатическия живот в Британската легация в Белград, където работи от 1949 до 1952 г. му дават материал за романа му „Бели орли над Сърбия“ (1957), който му донася значителен успех. В него се разказва за полковник Метуен от Отдел Q за специални операции, който изпълнява мисия пеш от Белград до Солун, като минава през планините, описанието на които представлява неотделима част от романа.
„Горите бяха застлани с килим от цветя, сладко ухаещ конски босилек, здравец и различни папрати. Тук-там алени точки му показваха къде растат диви ягоди; в тези свежозелени гори боровете и буковете ставаха все по-високи, като той пресметна, че около полянките, през които минаваше, растяха дървета с височина почти трийсет метра. Той не можеше да не сравни цялото това място и красота с неумолимата задача, която трябваше да изпълни и която можеше да го отведе до неочаквана смърт.“ („Бели орли над Сърбия“)
През 1953 г Даръл напуска дипломатическата служба и се премества в Кипър, но от 1954 до 1956 г. отново се връща към нея, поради кипърската революция, като директор на Отдел „Връзки с обществеността“ на британското правителство. Накрая, той се установява в Прованс, Франция, където остава до края на живота си.
Сред по-късните му книги са: „Джъстин“ (1957), в която емоционалната и сексуална необузданост на Джъстин подклажда силно експлозивна атмосфера, „Балтазар“ (1958), „Маунтолив“ (1959) и „Клеа“ (1960), които заедно образуват тетралогията „Александрия“, озаглавена „Книга на мъртвите“. И в четирите части на произведението кулминационната точка е смъртта. Действието се развива в Александрия в периода непосредствено преди и през Втората световна война, като първите три части обхващат почти един и същ период, докато в „Клеа“ действието се развива по-късно. Главни герои са Л.Дж. Дарли, от чието име се води разказът, и неговата гръцка метреса Мелиса, британският посланик Маунтолив, агентът от британското разузнаване Пърсуордън, изразител на художествената визия на Даръл, въпреки че съмнителната му смърт е още в „Джъстин“, художничката Клеа, както и Джъстин и богатият й съпруг Несим, който е от коптски произход. Всички те са свързани помежду си в мрежата на политическа и сексуална интрига: всеки роман разкрива различни аспекти на истината. На гледната точка на Дарли от „Джъстин“ се прпотивопоставят други в „Балтазар“, в „Маунтолив“ се дават фактите, а „Клеа“ отразява авторското пътуване към себепознанието. Общоприетите правила за главни и второстепенни герои, основен сюжет и подсюжет са отречени. Множество герои изчезват, след което се появяват отново, но променени. За тетралогията „Александрия“ се казва, че преоткрива модерния роман. Самият древен град е петият главен герой – град на познание, книги и истории. Книгите печелят възторжено одобрение от критиката, но филмът по тетралогията е пълен провал. Даръл се опитва да повтори успеха си с пенталогията „Авиньон“: „Мосю, или Принцът на мрака“ (1974), „Ливия, или Погребан жив“ (1978), „Констанс, или Самотни интриги“ (1982), „Себастиан, или Водещи страсти“ (1983). Въпреки че тези творби имат твърде общо с Тетралогията, пенталогията „Авиньон“ не успява да надмине по продажби своя предшественик.
Даръл пише още и няколко книги с пътеписи, мемоари и есета („Горчивите лимони на Кипър“ (1957), „Гръцките острови“ (1979) и др.), хумористични къси разкази („Разказите на Антробус“ (1957–1985) и др.), пиеси („Сафо: пиеса в стихове“ (1960), „Ирландски Фауст“ (1963) и „Акте“ (1966) ) и стихотворения („Събрани стихове“ (1960, 1968, 1980)).
Даръл се жени четири пъти: през 1935 г. за Нанси Майърс (развеждат се през 1947 г.), след това за Ивет Коен; третият му брак е с французойката Клод през 1961, която умира през 1967, а през 1973 г. се жени за Гислен дьо Боасон (развеждат се през 1979 г.). Има по две дъщери от първите си два брака. Втората му дъщеря, Сафо, се самоубива през 1985, като оставя писмо с безпочвени обвинения срещу баща си. Даръл умира от сърдечен удар в дома си в Сомиер, на 7 ноември 1990 г.
