Лозенград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еврейският квартал в Лозенград в края на 19 - началото на 20 век

Лозенград (на тур. Kırklareli, Къркларели, старо име Kirk-klise, Кърк клисе, на гр. Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград. Намира на западната страна на Странджа, на границата с България. Празник на града е 10 ноември.

Съдържание

1 История
- 1.1 Лозенград през Преображенското въстание
- 1.2 Лозенград през войните
2 Лозенград днес
3 Забележителности
4 Родени в Лозенград
5 Външни препратки

[редактиране] История

Лозенград е важен транспортен възел в Османската империя, от който започва Кримският път. Градът е населен предимно с българи, гърци и турци. В 1859 година в Лозенград се отваря българско класно училище, а на следната 1860 година българите изгонват гръцкия владика. В средата на 19 век в района действат лозенградските хайдути Филчо и Хаджи Константин.

В 1878 г. според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники" в Лозенград живеят 6 700 българи, 2 850 гърци и 2 700 турци. По силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Но Берлинският конгрес връща цяла Източна Тракия на Османската империя.

[редактиране] Лозенград през Преображенското въстание

При Преображенското въстание 1903 г.) Лозенградският санджак се отличава с най-масова подготовка. 2493, от общо 59 028 българи, са участници във въстанието. В самия град въстание не е обявено, но Лозенградският район с войвода Янко Стоянов и подвойвода Коста Тенишев, а на юг с войвода Я. Попов, дава към 220-270 въоръжени въстаници. Известни са много революционери от Лозенградския околийски революционен район - Димитър Михалчев, Тодор Михалчев, Георги Михалчев, Ирина Михалчева, Никола Кърджиев Славейков (роден на 14 април 1875 г. в Лозенград), Лазо Лазов, (роден през 1872 в Лозенград, дългогодишен четник при Лазар Маджаров, войвода на Дерекьовския участък), Коста Тенишев (роден на 21 май 1878 г. в Лозенград, дългогодишен четник при Лазар Маджаров, подвойвода на Тастепенския участък).

Превземането на Лозенград от българската армия през 1912 г.

[редактиране] Лозенград през войните

Превземането на крепостта Лозенград по време на Балканската война, в първите дни на октомври 1912 г. е една от най-успешните военни операции на българската армия. През юли 1913 година турските войски възобновяват военните действия против България и настъпват към Одрин и Лозенград. На 21 юли 1913 г. Лозенград е превзет и по Цариградския мирен договор остава в Османската империя.

През 1915 г. във връзка с влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили българската дипломация първоначално предявява пред Турция искане за компенсации - мръщане на загубените през 1913 г. земи на изток от линията Мидия - Енос, после отстъпва от искането си за Одрин, а след това се отказва и от обезбългарения Лозенград. През 1919 г. Лозенград по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

На 20 декември 1924 година турският парламент със закон променя името на града от Кърк клисе (40 църкви) на Къркларели. През 1925 г. каймакаминът на Лозенград забранява със заповед българския език в града и селата, а през 1928 г. със специален закон се забранява българският език и българските училища в турската държава въобще. Тогава са закрити и последните български училища в Одрин и Лозенград. Изгонени са последните българи от двата града.

[редактиране] Лозенград днес

През 1993 г. е подписан Договор за сътрудничество между град Добрич и Лозенград. Ежегодно делегация от Лозенград е гост на Празника на Добрич – 25 септември и съответно Добричка делегация – на Празника на Лозенград, който се провежда по време на ежегодния фолклорен Фестивал на хумора “Карагьоз Каката” на 16, 17 и 18 май.

През 2003 г. правителствата на България и Турция се договарят за изграждането на железопътна линия, която да свързва Бургас с Лозенград. България настоява за собственост над църкви, ниви, парцели и къщи в Истанбул, Одрин и Лозенград. Турските власти признават претенциите за собственост само върху два от заявените от България 52 имота.