Лао Дзъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лао Дзъ китайски философ

Роден:	6 век пр.н.е. Китай
Починал:	6 век пр.н.е. Китай

Лао Дзъ (на китайски: 老子; също Лао Цзъ) е китайски философ от древността (6 век пр.н.е.), считан за една от най-мистериозните личности в световната история. Учението на полулегендарния философ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката философия, една от трите господстващи съвременни философии в Китай. Сред Великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър и т.н.) Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура.

[редактиране] Биография

Първият биограф на Лао Дзъ, великият китайски историк Съма Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао Дзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).

На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)“ – „Дао-дъ дзин“.Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

[редактиране] Канон за Пътя

Единствената книга на Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин, е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма. Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика. Мъдрецът сам казва това в началото на текст 81:

  Верните слова не са красиви,
  красивите слова не са верни.
  Мъдрият не спори,
  спорещият не е мъдър ...

Ключов за целия сборник е текстът (под №25 в старокитайските преписи):

   Тъй
   Пътят дао е велик,
   Небето е велико,
   Земята е велика,
   и Човекът също е велик.
   Във вселената има Четири Велики
   и Човекът е едно от тях.
   Човекът следва Земята.
   Земята следва Небето.
   Небето следва Пътя дао.
   Дао - онова, което е.¹

Тук е разкрита вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя. На практика няма нищо, което да е различно от Пътя, тъй като той е:

   Самостойно и неизменно.
   Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.
   Може да е майка на Небето и Земята.

Наглед съдържащи противоречия, текстовете очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно — съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо — като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.

(1) Някои цитати са от превода на Крум Ацев.

[редактиране] Митове

Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му — майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова — 81 — са текстовете в оригиналния сборник.

За Лао Дзъ е известно също, че се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата — себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ — към тези, които носят знанието по рождение.