Лактозна толерантност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лактозна толерантност се нарича свойство, присъщо на по-малка част от хората, да произвеждат ензима лактаза в зряла възраст. Носителите на свойството лактозна толерантност могат да се хранят с прясно мляко и по правило са наследници на народи, занимавали се някога основно със скотовъдство.
Обратното свойство - лактозна нетолерантност е присъщо на по-голямата част от човечеството. При носителите на свойството лактозна нетолерантност производството на ензима лактаза се блокира след достигането на определена възраст и в зряла възраст те не могат да се хранят с прясно мляко. По правило са наследници на народи, занимавали се някога със земеделие или лов и събирателство.
Коректното българско словосъчетание за лактозна толерантност би следвало да е поносимост към мляко или млечна търпимост.
Съдържание |
[редактиране] Симптоми на лактозната нетолерантност
[редактиране] Биология
Като норма при бозайниците, когато младият организъм достигне определена възраст, производството на ензима лактаза постепенно намалява. Това прави преработката на млечната захар лактоза невъзможно. Вероятно това е древен еволюционен механизъм, подпомагащ отбиването на кърмачето.
В някои човешки популации (произхождащи най-вече от Европа, Близкият Изток и Индия), ензимът лактаза се произвежда и в зряла възраст. Млякото и млечните продукти са основна част от хранителната диета на тези популации. Изглежда хилядолетията на симбиоза с домашни животни, прозвеждащи излишъци от мляко (овце, кози, крави) са станали причина за тази еволюционна адаптация.
Лактозната толерантност се класифицира като неотения (придобиване на детски характеристики от възрастния организъм). Тя е също пример на биологична адаптация, причинена от културна еволюция. Може да се разглежда и като преадаптация на поведението - храненето с майчино мляко преминава в хранене с мляко на други видове.
[редактиране] Еволюционни преимущества
Лактозната толерантност осигурява сериозни преимущества на човешките култури, зависещи от скотовъдството. Тя позволява на номадските народи да оцеляват в среда, практически лишена от всякакви хранителни източници освен стадата им, като не се налага да убиват животните си, а само да ползват млечните излишъци.
[редактиране] Еволюционни хипотези
Предполага се, че около 4000 г. пр.н.е или по-рано във втората човешка хромозома е възникнала единична мутация, направила нефункционален регулаторният белтък, потискащ производството на ензима лактаза в зряла възраст.
Има различни версии за броя на местата, където тази промяна е настъпила независимо. Възможно е това да е станало на три места - в Северна Европа, в степите на Арабския полуостров или Сахара и в областта на Уганда-Руанда. Възможно е и еднократно възникване преди около 5000г. някъде в Близкия Изток и последващо разпространение на мутацията при преселения.
Бъдещо прецизно картиране на втора хромозома, откриване и сравняване на последователностите на регулаторният ген ще отговори по-прецизно на въпроса.
Съществува любопитна връзка между хипотезата във варианта за двукратно независимо възникване и историята на големите езикови групи: възможно е двете огнища на поява на мутацията - северно (Европа) и южно (Арабски полуостров) да са свързани съответно с климатичните пояси на обитаване на северните номади (степите на Русия и Средна Азия) и южните номади (Арабски полуостров) и с появата и разпространението на арийските и семитски езикови семейства.
