Кърт Вонегът

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кърт Вонегът американски писател

Роден:	11 ноември 1922 Индианаполис, САЩ

Кърт Вонегът (пълно име: Кърт Вонегът младши, на английски: Kurt Vonnegut, Junior ) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство. Роден е в Индианаполис (англ.: Indianapolis) на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 – 1943 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица-5. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в Schenectday, Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик (General Electric).

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си (пример: Закуска за шампиони). Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето (виж: Кланица-5), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

[редактиране] Творчески похвати

[редактиране] Фантастични сюжети

Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Най-често изполвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своебразна критика на индустриалното и технократско общество — някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършенни, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.

Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма. Друга техника от този вид е съчетаването на сюжетната линия на романа с кратките фантастични разкази на писателя Килгор Траут.

[редактиране] Повтарящи се герои

Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа. Тази техника създава допълнителен комфорт на редовните му читатели — във всеки нов роман те откриват неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.

По-известните повтарящи се герои на Вонегът:

писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; публикуват разказите му като пълнеж в порнографски списания.
милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут.
художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.

[редактиране] Социални и политически утопии

Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.

Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.

Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа Никога повече самота обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В Галапагос хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.

[редактиране] Творческа кариера

[редактиране] Любопитни факти

[редактиране] Библиография

[редактиране] Романи

Механично пиано (1952)
Сирените на Титан (1959)
Майка нощ (1961)
Котешка люлка (1963); български превод 1977
Бога да Ви поживи, мистър Розуотър, или Не хвърляйте бисери на свинете (1965)
Кланица-5, или Кръстоносният поход на децата (1969)
Закуска за шампиони, или Сбогом, черен понеделник (Goodbye, Blue Monday) (1973); български превод 1977
Фарс, или Никога повече самота (1976)
Затворникът (1979)
Точният мерник (1982)
Галапагос (1985)
Синята брада (1987)
Фокус бокус (1990)
Времетръс (1997)