Кривня (Област Русе)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Кривня, вижте Кривня (Област Варна).
Кривня е село в Северна България. То се намира в община Ветово, Област Русе.
| Кривня (Област Русе) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Русе |
| Община: | Ветово |
| Население: | 697 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 150 м |
| Пощ. код: | 7269 |
| Тел. код: | 08315 |
| Геогр. положение: | 43° 39' сев. ш. 26° 21' изт. д. |
| МПС код: | Р |
| Кмет или наместник | |
| Илина Станева | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Кривня е живописно разположено в долината на река Бели лом, в западната част на Лудогорието което се намира в Дунавската хълмиста равнина. Селото е опасано от каньоновидни скални образувания между които криволичи реката. Реката разделя селото на две части. В миналото тя е правила голям завой образувайки нещо като полуостров. През миналия век е направена изкуствена корекция на речното корито като с помощта на взривове един от скалните масиви е “прорязан”. Днес това място е извесно като “Просеката”. Надморската височина на района варира между 100 и 200 метра. Релефа с изключение на скалистите образования около реката е благоприятен за земеделие. Климатът е умерено-континентален с горещо лято и студена зима. Селото се намира на 3 км от ж.п. линията Русе- Варна, между градовете Ветово и Сеново, Област Русе.
[редактиране] История
Животът в село Кривня никога не е спирал през вековете. За това свидетелстват множеството запазени останки от древни селища и откритите керамични съдове и други археологически находки.
В околностите на селото се намира крепостта “Синград”, запазени са част от основите на крепостните стени, открити са керамични съдове от римско и византийско време, има и следи от антично селище със светилище на Херос. От времето на българското средновековие датират скалните църкви и манастири в местностите “Чекърца” и “Чеснова канара”.
В църквата към скалния манастир в месноста "Шанлък канара" при град Сеново има надпис: "Пише поп Пея от Кривину". В килиите на някогашната манастирска обител в Чакърската канара в околностите на село Кривня има надпис: "Писа поп Пея". Специалистите установяват , че двата надписа са писани от една ръка. Датирани са от втората половина на 14 век.
Кривина е старото име на с. Кривня наречено така заради кривините които прави Бели Лом. В документи от 16 и 17 век селото се среща с имената Киривина и Кирвине.
През 1876 г. Таню войвода преминава през тези земи с четата си. По тези места в края на 19 век е преминал и чешкият археолог и изследовател Карел Шкорпил (1859-1944) - един от основоположниците на българската археологическа наука. Той е направил подробно описание на старините разположени по Поломието включително и тези намиращи се в околностите на село Кривня.
[редактиране] Културни и природни забележителности
КРЕПОСТТА СИН ГРАД: Разположена е на 5 км запад- северозапад от село Кривня. До крепостта се стига по черен път и пътека. Местността е проучена археологически. Открити са останки от старо селище и керамика от римско и византийско време. В ниската част на крепоста Син град има основи на ранно християнски църкви. Под стената има издълбан ров, а от крепосната стена са запазени няколко реда големи дялани камъни. Предполага се, че са от римско време.
СКАЛНИ МАНАСТИРИ: Намират се в околностите на село Кривня в местностите “Чекърца”( църква с 5 килии) и “Чеснова канара”. В местността “Калето” има останки от антично селище от 4ти век със светилище на Херос.
ПЕЩЕРАТА “КУЛИНА ДУПКА” (“БОЖКОВА ДУПКА”): Пещерата е на 1200 m източно от с. Кривня в средата на скалния венец между него и град Сеново. Образувана е в долкокредни варовици (хотрив-апт). Кулина дупка (Божкова дупка, Кумница) е най-дългата пещера в Лудогорието и на четвърто място по дължина в Област Русе. Общата дължина е 326 м. Тя е разклонена, хоризонтална и суха. Разделена е на две части. В първата по пода на галерията има нападали каменни блокове. След 36 метра галерията се стеснява и през теснина се влиза във втората част на пещерата. Тя е от няколко зали с височина 7-8 метра, които имат малки разклонения. Всички разклонения завършват с непроходими стеснения. Пещерата е бедна на вторични образувания. На много места има голямо количество прилепно гуано (до 120 cm дебелина). Първите свидетелства за посещение на пещерата са от 1924 г., когато туристи проникват в нея и с пушека на свещи правят надпис “Делиорман”. Първото известно проучване е осъществено на 7 май 1961 г. от С.Терзиев, Н.Станчев и Р.Димитров от пещерния клуб при туристическо дружество “Буйна гора”-Разград. Пещерата е детайлно картирана през 1976 г. от С. Иванов, М. Кръстев и Д. Ненов, пещерняци от същия клуб. По време на пещерната експедиция ”Лудогорие 77-78” П. Трантеев, З. Илиев и И. Рашков извършва корекция на съществуващата карта. Има легенда, че е била обитавана от Божко войвода, откъдето е и едно от имената й. В началните части са намерени керамични съдове. Фауна: съобщени са 4 вида паяци.
ПЕЩЕРА “МУСТАФА ЧЕЛЕБИ КАНАРА”: Намира се в околностите на село Кривня в местността “Мустафа Челеби канара”. Пещерата е диаклазна, едноетажна, с обща дължина: 215 метра. Надморска височина: 190 метра. Картирана през 1976 Година. Състои се от 15 ниши и пещери.
РЕЗЕРВАТА "БЕЛИ ЛОМ": Резервата “ Бели Лом” е обявен през 1980 г. Той обхваща 7730 дка в поречието на р. Бели Лом западно от Кривня. Включва гористите местности Алибалийца, Кортелов гроб, Ортабурун, Горянска падина, Киселците и Дъбова гора в които преобладават дъбови и липови дървета.
ДРУГИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: Интересни за посещение са местностите Караджовица, Юрта, Каванлък, Алибалийца (Кайнака). В местността Алибалийца има малка хижа (към 1989 г.) до която се стига по черен път. Хижата е разположена в началото на гъста широколистна гора, която е част от резервата “Бели Лом”. Недалеч е месноста Ново село където в землянки са намерили спасение жителите на село Торлак ( Цар Калоян ) от преследващите ги османлии. До хижата има и извор от който извира леденостудена вода. От хижата има маркировка към град Цар Калоян.( към 1989 г.)
В центъра на селото се извисява стар войнишки паметник издигнат в памет на жителите на селото загинали през балканските войни и първата световна война. Наоколо са разположени публичните сгради. Сред тях са православния храм, кметството и читалището. В едно от помещенията на читалището е поместена музейна сбирка ( към 1989 г.).
Могат да се видят много съдове, сечива и други предмети от бита, монети от тракийско, римско, византийско и българско време, надгробни надписи, оръжия- върхове на стрели, копия, боздугани, брадви и др. датиращи от най-дълбока древност до началото на 20 век. Отсреща над селото разположена на високата хълмиста част се намира телевизионна ретранслаторна кула.
[редактиране] Редовни събития
В близкото минало на 1 и 2 май всяка година редовно се е провеждал сбор.Той се е разполагал на центъра на селото.Имало е много сергии,стрелбища,люлки а вечер се е извивало кръшно хоро.Много хора от съседните села са идвали в Кривня по време на сбора.Сега това приятно събитие вече не се провежда,но споменът от него е останал в душите на хората които са били там.
[редактиране] Личности
МИНЧО ТОДОРОВ Роден на 26 декември 1931 г. в с. Кривня (Област Русе). Влиза в националния отбор по спортна гимнастика още през 1949 г. Завършва ВИФ със специалност спортна гимнастика, след което работи в Спортния клуб на ВИФ и ръководи Катедра 22. Съавтор е на масови гимнастически упражнения на националните спартакиади. Прилага опита си в тази област в Нигерия и Турция (1980 - 1981 г.). Главен методист е в БОК. Участва в олимпийските игри в Хелзинки (1952 г.) и в Мелбърн (1956 г.). След 1968 г. е на работа в Мексико. Заслужил деятел на културата, заслужил деятел на физкултурата, заслужил майстор на спорта. Съпругата му Мария също е възпитаничка на ВИФ, имат двама сина (архитект и инженер).
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
