Косинец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Косинец

Данни
Население:	420 (2001)
Надм. височина:	1080 м
Геогр. положение:	40° 34' 50 сев. ш. 21° 4' 57 изт. д.
Пощ. код:	500 07
Тел. код:	24670-72

Косинец (книжовно Костенец, на гръцки Ιεροπηγή, Йеропиги, старо Κοστενέτσι, Костенеци) е село в Република Гърция, център на община Кастраки в Ном Костур (Кастория), Област Западна Македония с 420 жители (2001). Освен Косинец в община Кастраки влиза само още едно село - Дъмбени (Дендрохори).

[редактиране] География

Косинец е разположено на 25 километра северозападно от номовия център Костур и на 4 километра от албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малинади (Малимади). Селото е построено амфитеатрално между ридовете Чуката, Змията, Свети Атанас, Габро, Рудища и Клищевища с изглед към планината Грамос на юг, и областта Девол и планината Морава на запад в Албания.

[редактиране] История

Според легенда сред българските жители на Косинец селото е основано от българи след идването на турците от пет околни села – Колища, Селско, Свети Иван, Свети Илия и Умени. Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села произхожда. Според Георгиос Модис ("Македонската битка и новата история на Македония", 1967) селото е основано в началото на 17 век от власи от Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.^[1]

В края на 19 век селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Косинец е посочено като село със 192 домакинства с 548 жители българи.^[2] През 1878 година в Костурско действа с чета капитан Наум от Косинец. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Косинец има 1 360 жители българи.^[3] В началото на 20 век всички жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 560 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.^[4]

По време на Илинденското въстание на 4 и 27 август 1903 година селото напълно изгорено от турските войски – 205 от 206 къщи, а 46 души са убити. След въстанието започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след като след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. До 1940 година в България се изселват 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на населението на селото. В 1913 Косинец има 1021 жители, в 1920 – 563, в 1928 – 501, а в 1940 – 507. В 1924 година в селото са заселени 58 души (12 семейства) гърци бежанци от Понт, Турция. В 1927 година селото е прекръстено на Йеропиги.

След 1903 година мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 година в Мадисон, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са "българомислещи с изявено българско съзнание". В 1945 година в селото има 458 души, 400 от които с "негръцко национално съзнание".

Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и в 1949 е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители - и българи и гърци бежанци го напускат. Единствената запазена сграда е църквата, построена в 1867 година. В преброяването от 1951 година селото се води без жители. В 1957 година в селото (както и в съседните села Смърдеш и Въмбел) са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Теспротия и някои от съседната останала в Албания област Колония и през 1961 и 1971 година селото има съответно 449 и 440 жители. Днес Йеропиги е най-голямото влашко село в региона.

[редактиране] Родени в Косинец

Атанас Кършаков - (? - 1907), български революционер
Лазар Киселинчев, български революционер
Пандо Киселинчев - (1890 - 1982), български скулптор
Търпе Поповски - (1864 - 1927), български просветен деец

[редактиране] Външни връзки

История на Йеропиги

[редактиране] Бележки

↑ Γεώργιος Μόδης. „Ο Μακεδονικός αγώνας και η νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας“ (1967).
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Открийте още информация за Косинец в нашите сродни проекти:

Уикиизточник