Копривлен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копривлен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.
| Копривлен | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Благоевград |
| Община: | Хаджидимово |
| Население: | 1 459 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 2921 |
| Тел. код: | 07521 |
| Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
| МПС код: | Е |
| Кмет или наместник | |
| Димитър Богатинов (ССД) | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на Пирин планина, в югозападната част на република България, на 8 километра южно от град Гоце Делчев. На североизток землището на селото спира до коритото на река Места, на юго-изток граничи със землищата на село Садово и град Хаджидимово, на югозапад със землището на бившето село Лялево, а на север със селата Ляски и Мосомище.
[редактиране] История
Столетия наред с. Копривлен е в близост до важни пътища, които свързват от едната страна градовете по беломорието с вътрешността на балканския полуостров, а от друга источна Македония с родопската област и тракия, което през отделните години дава отражение върху облика на селото и поминъка на неговите жители. Ако се върнем по назад в историята ще научим, че най-старите жители на селото са представители на различните тракийски племена населявали тези земи. За присъствието на траки говорят намерените в местността “Кузлука” съдове и други предмети на материaлна култура, а така също и някой външни белези на терена в този край. От началото на II век преди новата ера към земите на тракийските племена се насочват римските завоеватели. Установявали са се на полуострова с военна сила. В следващите десетки години те оказват положително въздействие върху цялостното развитие на месното тракийско население. Несъмнено този период има пряко отражение върху съдбата на село “Копривлен”. От това време е пътят “Ралда – Драма” идващ от беломорския бряг през родопската област до Тракия и Пловдивската крепост. Селището успешно продължава да се развива и през следващите векове, когато по тези земи идват Славяни и Прабългари – V век от новата ера. Със славянското заселване на този край е свързано и най-старото наименование на селото – “Копривлене”, което преживява столетия почти без промени. Славянизирането на месното тракийско племе става през VIII век, а от IX век селото влиза в пределите на българската дърава. От това време (30-те години на IX век) при царуването на хан Пресиян в месноста “Участъка” са запазени останки на феодален замък с доста големи размери, както и от религиозно култова сграда позната на месното население като “манастирчето – свети Георги”. Това е и периода, когато българското общество приема официално християнската религия. До XIV век селището сменя своите владетели и преминава ту във византийски ту в български владения. За това отново се съди по останки от материална култура - църковна сграда западно от селото, монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и др. Някои от които се намираха в съхранение в училището на селото, а други в националния исторически музей в град София. През 80-те години на XIV век турските завоеватели завладяват земите от средна места. Естествено това променя историческата съдба на населението от тези селища. Не са правдиви някои твърдения, че с. Копривлен се оформя като селище след идването на турските поробители. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). През последнта четвърт на XIX век обаче, християнското население по принуда напуска своето родно село, и Копривлен се оформя като селище само с турско население. В началото на XX век в Копривлен са живели 340 души турци, някои от които са помохамеданчени българи. За своите религиозни потребности те построили джамия, останките на която са окончателно ликвидирани с изграждането на къщата на сегашното сем. Щереви. Балканската война през 1912 г. променя етноса на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от с. Либяхово и от 18 други селища на днешна северна Гърция и егейска Македония.Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Близоста на Турско – Българската границя, както и това, че Копривлен се намира на основния път който свързва неврокопския край с Драма, разполагайки с много равнинна земя и близоста му до административния център “Неврокоп” кара голяма част от бежанците да предпочетат Копривлен пред останалите селища в района. Статистически сведения от периода след освобождението на пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 г. и с не голяма разлика от тогава населението и в този момент е преблизително толкова.
[редактиране] Религии
Бежанците от Македония идват в Копривлен със своя бит и култура и религиазни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турсото кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. общественоста на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от месното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Въдем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма “св. св. Кирил и Методи” в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Кърлев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Кърлев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От месните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република Бълария е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
