Конституция на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конституцията на България е върховният и основен закон на Републиката.
Според сега действащата в Република България конституция единствено Велико народно събрание може да приема нова конституция.
Съдържание |
[редактиране] Историческо развитие
[редактиране] Търновска конституция
"Конституция на Българското княжество" от 16 април 1879 г. е първата българска конституция. Характерът ѝ е буржоазно-либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт.
Специална статия: Търновска конституция
[редактиране] Димитровска конституция
"Конституция на Народна Република България" – приета през 1947 г. и действа до 1971 г.
[редактиране] Живковска конституция
"Конституция на Народна Република България" (загл. изм. "Конституция на Република България") – приета през 1971 г. и заменена от Конституция на Р. България през 1991 г.
[редактиране] Конституция на Република България
Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание. Според нея България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя системата, организацията и дейността на държавните органи: Народно събрание, Министерски съвет, Съдебна власт съдиите, съдебните заседатели, прокурорите, и следователите ;органите на местното самоуправление и местната администрация, пълномощията на държавния глава - Президента на републиката. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост - частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавен герб и печат, знамето и столицата на Република България.
В Конституцията на Република България (КРБ) са извършени 3 промени. В общественото мнение те без съмнение се свързват с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС), но по същество са рационални новели.
[редактиране] Промени през 2003 г.
- Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др.
- Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от НС, освен ако е заварено и със съгласието на народния представител. (С промяната на КРБ от 2006 г. депутаския имунитет е намален още повече в тази насока.) ( ДВ, бр. 85/ 2003 г.)
[редактиране] Промени през 2005 г.
Конституционният съд се произнася по Договора за присъединяване на България към ЕС и впоследствие са извършени вторите промени в КРБ.
- Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
- Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.
- Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.
- Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.
- Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
- Тъй като Министерски съвет ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)
[редактиране] Промени през 2006 г.
- Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при “нетежки” престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния преставител разрешението за възбуждане не е необходимо.
- Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
- Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.
- Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и и се предоставя право да сезира [[|Конституционен съд|Конституционния съд]] за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.
- Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в НПК състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)
