Конкистадор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конкистадор (от испански: conquistador - завоевател) е термин използван за войниците, изследователите и пътешествениците кото привеждат голяма част от Америка и Тихия океан под испанско колониално управление между 15 и 17 век, започвайки с установяването на селище на острова на сегашната държава Куба през 1492 от Христофор Колумб.
[редактиране] Известни конкистадори
- Ернан Кортес (Мексико, 1518-1522, Хондурас, 1524, Баха Калифорния, 1532-1536) - заедно с местни индиански съюзници побеждава империята на Ацтеките
- Франсиско Писаро (Перу, 1509-1535) - побеждава империята на инките на територията на днешно Перу.
- Диего де Алмагро (Перу, 1524-1535, Чили, 1535-1537) - участва заедно с Писаро в завуюването на Перу.
- Ернандо де Лерма (1541-неизв.), основал през 1582 г. аржентинския град Салта.
[редактиране] Дебат относно правата на местното население
Повечето конкистадори се отнасят жестоко към местното население в районите които посещават и завладяват. Индианците биват убивани, поробвани и изнасилвани от испанските зявоеватели. Някои испанци, като известния свещеник Бартоломе де лас Касас, защитават коренното население от злоупотребите на конкистадорите. През 1542, Бартоломе да лас Касас публикува „Кратко описание на унищожаването на Индиите“ (Brevísima relación de la destrucción de las Indias). Неговият разказ е главната причина за прокарването на новите испански колониални закони, известни като Новите закони от 1542, които неуспешено биват използвани в опит да се защитят правата на коренното население на колониите.
