Кобалт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Кобалт | |
|---|---|
| Символ | Co |
| Атомен номер | 27 |
| Химическа серия | метал |
| Група, Период, Блок | 8Б, 4, |
| Външен вид | синьо-сив метал |
| Свойства на атома | |
| Атомна маса | 58,9332 u |
| Атомен радиус (calc) | 135 (152) pm |
| Ковалентен радиус | 126 pm |
| Радиус на ван дер Ваалс | ... pm |
| Електронна конфигурация | [Ar]3d74s2 |
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 15, 2 |
| Оксидационни състояния (Оксид) |
() |
| Кристална структура | хексагонална |
| Физични свойства | |
| Агрегатно състояние | твърдо |
| Плътност | 8,9 kg/m³ |
| Температура на топене | 1768 K (1495 °C) |
| Температура на кипене | 3143 K (3416 °C) |
| Моларен обем | 6,67*10-3 m³/mol |
| Специфична топлина на топене | 16,19 kJ/mol |
| Специфична топлина на изпарение | 376,5 kJ/mol |
| Налягане на парата | 175 Pa при 1768 K |
| Скорост на звука | 4720 m/s при 293,15 K |
| Други | |
| Електроотрицателност | 1,88 (скала на Паулинг) |
| Специфичен топлинен капацитет | 420 J/(kg·K) |
| Специфична електропроводимост | 17,2*106 S/m |
| Топлопроводимост | 100 W/(m·K) |
| Йонизационен потенциал | kJ/mol
|
| Периодична система на елементите | |
Кобалт- химичен елемент с атомен номер 27. Той е твърд, блестящ сиво-син метал.
Съдържание |
[редактиране] История
В XV век в Саксония сред богатите на сребро руди често са откривани блестящи, като стомана, бели или сиви кристали, от които не се е удавало да се стопи метал; техните примеси в сребърните или медните руди пречела на изливането на тези метали. Най-вероятно, това са били съдържащи арсен кобалтови минерали - кобалтин CoAsS, или сулфиди на кобалта.
[редактиране] Произход на името
Наименованието на химическия елемент кобалт произлиза от немската дума Kobold — дух, джудже.
При нагряване на съдържащи арсен кобалтови минерали се отделя отровен газ - арсенов оксид. Рудата, съдържаща тези минерали, получава от миньорите името на духа Коболд. Древните норвежци са приписвали отравянето при леене на сребро на номерата на този зъл дух. Вероятно, името на този дух е с един корен с гръцкото "кобалос" — дим. С тази дума гърците наричали още и лъжците.
През 1735 година шведския минералог Георг Бранд успява да отдели от такъв минерал неизвестен до тогава метал, който назовава кобалт. Той открива, че именно съединенията на кобалта оцветяват стъклото в син цвят.
[редактиране] Добив
Кобалтът е относително рядък метал. Най-често кобалто-съдъжащи са никеловите руди.
Първо рудата се обогатява и се получава концентрат, който се обработва със сярна киселина или амоняк за извличане на метала.
[редактиране] Приложение
Основно кобалтът се изразходва за получаване на сплави, тъй като повишава температурната устойчивост на стоманата. Той също така учавствува в някои твърдостопяеми сплави за изработването на режещи инструменти.
Особенно важни са магнитните сплави на основа на кобалта от които се изработват ламели за трансформатори и електрически двигатели.
Използването на кобалт при производството на стъкло го оцветяват в синьо.
Кобалтът се използва и за пигмент в някои бои.
[редактиране] Физични свойства
Кобалтът е твърд метал, съществуващ в две модификации. В диапазона на температурите от стайна до 427 °C устойчива α-модификация. В диапазона от 427 °C до температурата на топене (1495 °C) устойчива β-модификация. Кобалтът е феромагнетик, точка на Кюри - 1121 °C.
Тънкия слой окиси му придават жълтеникав оттенък.
