Книга-игра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Книга-игра е книга, която е структурирана така, че читателят да може да взима решения относно развитието на историята в играта. С други думи чрез поредица от препратки и избори се променя развоя на събитията, като се получава вид "игра". В някои книги-игри се използват и зарове за определяне на изхода от някои ситуации.
Книги-игри се издават във всички възможни жанрове и стилове (от фантастика и фентъзи до уестърн и детски приказки). Книгите-игри изживяха своя бум в България в средата на 90-те години, но постепенно аудиторията загубва интерес към тях с популяризирането на компютърните игри.
[редактиране] Книгите-игри в България
Първата книга-игра на български език е на Любомир Николов - „Огнена пустиня“ на издателство „Еквус Арт“. След това Николов започва да пише под псевдонима Колин Уолъмбъри за издателство „Плеяда“. Първата му книга издадена от „Плеяда“ - "Замъкът на таласъмите" е книга, която и по-късно остава емблематична, най-вече с приятните спомени. Навярно именно тя успява да привлече интереса на много малчугани. Интересно е, че жанра "книга-игра" съвпадна точно с детсвото на едно поколение, набор 81-84 (приблизително), които и бяха най-заинтересовани.
Издават се и преводни книги-игри, едни от най-известните поредици от които са „Кървав меч“ и „Пътят на тигъра“.
Постепенно се появат и други български автори - Майкъл Майндкрайм/Стюърт Дарк, Робърт Блонд, Ейдриън Уейн, и т. н. Псевдонимите нарочно са английски, заради убеждението, че в онези ранни години англоезичните автори се продават по-добре от българите.
Постепенно се обособяват собствени стилове на писане и системи за игра - Колин Уолъмбъри, например се запомня с желанието си да даде максимално много информация на читателя в търсене на образователен ефект и залага предимно на литературата. Може би най-запомнящото се от него са фентъзи-трилогията "Реката от която никой не се завръща" и двете части за периода на Реконкиста в Испания. Майкъл Майндкрайм превръща в свой почерк изчерпателния и детайлен дневник и схемите за игра, съчетани с разнообразни теми. Съответно от него си струва да се отбележи тетралогията за Хлапето (под още един псевдоним - Стюърт Дарк), трилогията "Шангри", "За пари...и малко слава" и др. Третият най-предпочитан автор е Робърт Блонд, който откровено залага на литературното писане за сметка на дневниците - задължителна за четене е поредицата за монаха Валенс, която за съжаление така и не бе завършена, както и тази за Белегаст.
Постепенно авторите на книги-игри не само се обособиха, но и установиха враждебни отношения помежду си, в които се намесиха и техните издатели, като на моменти тонът бе откровено груб - за съжаление на всички почитатели на жанра.
Постепенно това, както и все по-добрите компютърни игри доведе до изчезването на добрите автори и книгите-игри от пазара, не без преди това силите да си пробват откровено слаби начинаещи автори, които съвсем обрекоха този кратък литературен поток.
Друго по-интересно е появата и на периодично списание за почитетелите: Мегаигри/Мегаигра, което излезе в около двадесетина броя на два пъти, опитът за комикс-игра, и др.
