Кирил Пейчинович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кирил Пейчинович български просветител |
|
 |
|
| Роден: | около 1770 Теарце, днес Р. Македония |
|---|---|
| Починал: | 17 март 1845 Лешок, днес Р. Македония |
Кирил Пейчинович (мак.: Кирил Пејчиновиќ) (около 1770, Теарце, днес Република Македония - 17 март 1845, Лешок, днес Република Македония) е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Света Гора
Кирил Пейчинович е роден в голямото Положко село Теарце. Светското му име е неизвестно. Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир "Свети Йоан". Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир "Света Богородица Пречиста", където става йеромонах.
[редактиране] Игумен в Марковия манастир
От 1801 година Пейчинович е игумен на Марковия манастир "Свети Димитър" край Скопие. Разположен в областта Торбешия по долината на Маркова река сред помашки, турски и арнаутски села, в началото на игуменството на Пейчинович манастирът е в окаяно състояние - почти всички постройки на манастира, освен главната църква, са разрушени. В продължение на 17 години до 1818 отец Кирил полага много усилия за възраждането на манастира, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека.
В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения "Книга сия зовомая Огледало", отпечатана в 1816 година в Будапеща.
[редактиране] Игумен в Лешочкия манастир
Не е известно защо отец Кирил напуска Марковия манастир. Преданието разказва, че причината е конфликт със Скопския гръцки митрополит. В 1818 година Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 година манастир "Свети Атанас" край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце.
С помощта на сръбската държава и местните българи, Кирил възстановява запуснатия от повече от 100 години Лешочки манастир и го превръща в огнище на българската просвета.
В писмото си от 3 декември 1833 г. до сръбския княз Милош Обренович, отец Кирил пише:
„Того ради дерзнух писати, ашче не соравнен вашего светлаго величества, обаче любве ради духовния и нашея сръбския отечеств, и молитвами святих сербских просветителеи Симеона и святителя Савви и святого Лазаря кнйеза сербска, перваго ктиторя Лешечкаго манастиря святаго Атанасиа...“
Кирил развива в манастира значителна проповедническа и книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно отец Кирил помага на Теодосий Синаитски да възстанови Солунската си печатница, изгоряла през 1839 година. През 1840 Теодосий Синаитски издава втората книга на Пейчинович - "Книга глаголемая Утешение грешним".
Отец Кирил Пейчинович умира на 12 март 1845 година в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор.
[редактиране] Произведения
Кирил Пейчинович оставя след себе си три книги - две отпечатани и една в ръкопис, и трите с религиозно съдържание.
[редактиране] Огледало
"Огледало" е сборник с разични молитви и поучения, много от които писани лично от отец Кирил на новобългарски език. Тази книга, както е указано на заглавната й страница "описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Мисии, многогрешним во йеромонасех и недостойнейшим игуменом Крал Марковаго Монастира; иже во Скопие у Маркоа река храва светаго великомученика Димитрия Кирил Тетоец Пейчинович... В книгата Кирил представя бита на своите съселяни и показва тежкото им положение под инородната вяра: "защо от други вери мучени биднуемо, защо от калдръма долу слезуемо, защо зелено не носимо, защо хубаво не носимо, защо от Турци помало зборимо, защо, каде не яхат и газат тръпимо, защо! не ли за Христа".
[редактиране] Утешения грешним
Втората книга на Пейчинович "Утешения грешним", подобно на "Огледало", също е сборник с християнски поучения - как да се извършват сватби, как да се утешат сгрешилите и различни поучителни истории.
"Утешение грешним" е готова за печат в 1831 година, както е посочено от самия отец Кирил върху ръкописния оригинал, намерен в Лешочкия манастир. Книгата била изпратена в Белград за отпечатване, но поради някакви причини това не става и е отпечатана едва в 1840 година в Солун. При отпечатването Теодосий Синаитски заменя предисловието на отец Кирил Пейчинович със свое. В оригиналния увод отец Кирил казва, че произведението е "преведено и исписано Кирилом йеромонаха Пейчиновича бившаго игумена Лешечкаго монастиря светаго Атанасия преписано на простий язик болгарски долния Мисии Скопсский и Тетовский..." Текстът за простий язик болгарски е запазен и от Теодосий Синаитски в неговия предговор.
Третата си книга "Житие и служба на цар Лазар" отец Кирил не успява да отпечата.
[редактиране] Стихове
В 1835 година отец Кирил съставя надгробен надпис за самия себе си в стихове. Тези "Стихове на глас трапезачки" са един от първите поетични опити на новобългарски език.
|
Теарце му негово рождение |
Овде лежи |
