Каракачани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каракачаните (гр. σαρακατσάνοι - саракацани) са гръцко-говорящи номадски овчари, основно живеещи в планините Пинд, Гърция и Източна Стара планина, България. Каракачаните имат предимно гръцко национално съзнание. Част от живеещите в България се смятат за българи.
В Османската империя каракачаните са били относително независим народ и са преживявали с търговия с месо (агнешко и овнешко) и вълна. Каракачаните обикновено са прекарвали летните месеци в Родопите, в днешна България, и са се връщали на юг в Гърция за зимата. Миграцията започвала по Гергьовден, а обратната миграция - на Димитровден. След 1947 година, на определена група каракачани не е било разрешено да напускат България и да влизат в Гърция. Те впоследствие се установяват в България и в частност са българизирани. Компактни маси каракачани живеят в градовете и селата по южните склонове на Стара планина - най-вече в Карнобат, Сливен, Карлово, Сопот и др.
Каракачаните говорят архаичен диалект на гръцки и са източно-православни християни. Етимологично, името им вероятно идва от турската дума karakaçan/kırkaçan, означаваща 'този който напуска към необработените земи' или вероятно от арумънската дума sarac-tsani, означаваща 'бедняк'. Етническият произход на каракачаните все още е неясен - смята се, че те са по чудо оцелели дорийци, макар езикът им да възхожда към елинистическото койне или просто елинизирани власи. Много от техните носии, песни, традиции и фолклор са станали съставна част от цялостното гръцко културно наследство.
В последно време каракачаните в България, подкрепяни официално от Гърция, проявяват все по-голям интерес към своята самобитност. Създадени са дружества на каракачаните в България. Всяко лято, в местността Карандила край Сливен се провежда каракачански събор, с участие на каракачани от България, Гърция и Република Македония.
