История на Чехия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
През 5–6 век на територията на Чехия преобладават славянските племена. Още от края на IX век на територията на бъдещото Чешко княжество възникнали два племенни съюза : - Чешки - в северозападните земи, с център Прага: оглавен от князе от рода Пшемисловичи (първата чешка владетелска династия); - Зличански - в югоизточните земи, с център Либице: начело с князе от рода Славниковичи; През целия X и XI век князете се опитвали да се справят с родовата аристокрация, т. нар. лехи. Борбата се изострила особено по времето на князете Болеслав I Грозни (935 - 967 г.) и Болеслав II (967 - 999 г.) и като резултат от нея към 999 г. бил изтребен целият род на Славниковичите, а Либице бил разрушен. Същевременно се увеличил и натискът от страна на Германия и последователно князете Вацлав I и Болеслав I Грозни признали зависимостта си съответно от Хенрих I Саксонски и Отон I. През 973 г. епископството в Прага било подчинено на германската митрополия в Могунция. По времето на княз Бржетислав I (1034 - 1055 г.) било записано чешкото обичайно право и били фиксирани принципите на сеньориалните отношения между чешкия княз и германския император. Империята се нуждаела от съюзници и като израз на благодарност към чешкия си васал през 1086 г. император Хенрих IV дал пожизнена кралска титла на Вратислав II (1061 - 1092 г.). Към края на XI в. старата родова аристокрация (лехите) били окончателно заменени с нова военно-службена и постепенно феодализираща се аристокрация, тясно свързана с княжеската власт. От втората половина на 12 век Чешката държава става кралство в състава на Свещената Римска империя. Важни елементи от историята на Чехия са национално-освободителното и антикатолическото движения — Хуситкото движение (виж Ян Хус) в първата половина на 15 век. През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област. В края на 18 век се заражда чешкото национално движение („будители“), което през 30-те–40-те години на 19 век придобива политически характер. През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария. С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия (протекторат Бохемия и Моравия). На 9 май 1945 г Съветската армия освобождава Прага. Чехия и Словакия се обединяват в Чехословакия. След промените от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разпада и от тогава Чехия е суверенна държава.
През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.
