Златният Орфей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златният Орфей е международен фестивал на българската забавна песен и се провежда през периода 1965-1999 г.

Възниква през 1965 като конкурс на песни за морето и започва да се провежда в "Бар-вариете" на курортния комплекс Слънчев бряг.

От 1967 г. носи името "Златният Орфей" и включва Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Мястото на провеждане на фестивала се премества в Летния театър на "Слънчев бряг".

През дълъг период от време е бил един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали FIDOF ("Оскар" през 1980 г.). "Златният Орфей" спомага за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламент чуждите изпълнители следва да представят една песен от български автор.

Основоположник и първи директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. той е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.

През 70-те и 80-те директори на фестивала са Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков.

След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала поема неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация "Златният Орфей".

За голямата популярност на "Златния Орфей" в страната спомага редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал са използвани най-популярните в България вокални групи: "До ре ми фа", "Студио В", "Тоника", "Тоника СВ", "Домино", "Трик" и др.

[редактиране] Голямата награда за българска песен

С Голямата награда "Златният Орфей" са удостоени:

1969 - "Сън сънувах" - м.Атанас Бояджиев, т.Богомил Гудев, изп.Маргрет Николова и Кирил Семов
1970 - "Повей, ветре" - м.Йосиф Цанков, т.Димитър Василев, изп.Паша Христова
1974 - "Едит" - м.Иван Маринов, т.Първолета Прокопова, изп.Емил Димитров
1978 - "Сонет" - м.и изп.Бисер Киров, т.Димитър Методиев
1979 - "Вечерница ти пак бъди" - м.Атанас Косев, т.Орлин Орлинов, изп.Бисер Киров
1980 - "Бащината къща" - м.Ангел Заберски, т.Матей Шопкин, изп.Панайот Панайотов
1986 - "Дори и насън" - м.Мария Ганева, т.Иван Тенев, изп.Маргарита Хранова
1990 - "Градът" - м.т.Любомир Малаковски, изп.Ера
1992 - "Близо до мен" - м.Кристиян Бояджиев, т.Александър Петров, изп.Вили Кавалджиев
1993 - "Посвещение" - м.Хайгашод Агасян, т.Недялко Йорданов, изп.Деян Неделчев
1994 - "Петък полунощ" м.Валди Тотев, т.Александър Петров, изп.Валди Тотев
1995 - "Ключ от чужда стая" - м.Илия Ангелов, т.Живко Колев, изп.Илия Ангелов
1996 - "Не го прави отново" - м.Кристиян Бояджиев, т.изп.Михаил Йончев
1997 - "Огън и дим" - м.Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски, т.Михаил Белчев, изп.Ритон
1998 - "Кажи ми докога" - м.Валентин Пензов, т.Михаил Белчев, изп.Маргарита Хранова
1999 - "Мъжка песен" - м.Захари Георгиев, т.Кирил Аврамов, изп.Орлин Горанов